Бернар Вербер - Мравките

Глухо равномерно почукване накара Огюста да отиде в кухнята точно в момента, когато професор Льодюк се измъкваше през отвора в стената, гърчейки се. Чудно нещо, бяха изминали цели двадесет и четири часа! Веднъж да се отнася за антипатичен човек, чието изчезване й е безразлично, и той да вземе да се върне!

Спелеоложкият му комбинезон беше раздран, но инак беше невредим. По изражението му веднага ставаше ясно, че се връща с празни ръце.

— Е, и?

— Е, и какво?

— Открихте ли ги?

— Не…

Огюста се вълнуваше. За пръв път някой се връщаше от тази дупка жив и без да се е побъркал. Значи беше възможно човек да остане читав след подобно приключение!

— Но в края на краищата какво има там долу? Наистина ли се излиза з гората Фонтенбло, както вие мислехте?

Той разкопча каската си.

— Дайте ми най-напред нещо за пиене, ако обичате. Изразходвах всичките си хранителни запаси, а вода не съм пил от вчера на обяд.

Тя му каля горещ върбинков чай от термоса.

— Да ви кажа ли какво има наистина? Има вита стълба, която се спуска неколкостотин метра право надолу. Има врата. Коридор с червеникави отражения, натъпкан е плъхове, а на самото дъно стена, която сигурно е построена от вашия внук Жонатан. Много здрава стена — опитах да я пробия с чука, не без резултат. Вероятно се завърта или отмества, защото има система от бутони с азбучен код.

— Бутони с азбучен код ли?

— Да. Трябва да се набере нужната дума, която е отговор на един въпрос.

— Какъв въпрос?

— Как да се направят четири равностранни триъгълника с шест кибритени клечки?

Огюста не можа да се сдържи и избухна в смях. Това жестоко засегна учения.

— Вие знаете отговора!

Между две изхълцвания тя смогна да произнесе:

— Не! Ами, не! Не зная отговора! Но въпросът ми е известен!

Продължаваше все така да се смее. Професор Лъодюк промърмори:

— Цели часове си блъсках главата. Разбира се, резултат може да се постигне с вписани триъгълници, само че не са равностранни.

Той подреждаше инвентара си.

— Ако нямате нищо против, ще отида да попитам един мой приятел математик и ще се върна.

— Не!

— Какво не?

— Имахте право да опитате щастието си веднъж. Само веднъж. Щом не ви се е усмихнало, оттук насетне е твърде късно. Бъдете така добър да махнете тези сандъци от къщата ми. Сбогом, господине!

Тя дори не му повика такси. Неприязънта й се бе оказала по-силна. От този човек лъхаше нещо, което никак не й се нравеше.

Огюста седна в кухнята пред пробитата стена. Имаше известен напредък. Тя реши да телефонира на Жазон Бражел и на онзи господин Розенфелд. Наумила си беше да се позабавлява, преди да умре.

ЧОВЕШКИ ФЕРОМОН:

Подобно на насекомите, които разговарят с помощта на миризми, човекът също разполага с обонятелен език и на него дискретно обменя информация със себеподобните си.

Тъй като не притежаваме излъчващи антени, ние отделяме феромони от мишниците, гърдите, окосмените участъци на кожата, гениталиите.

Тази послания биват възприемани несъзнателно, но това не ги прави по-малко действени. Човек притежава петдесет милиона нервни окончания за мирис; петдесет милиона клетки, способни да идентифицират хиляди миризми, докато нашият език различава само четири вкуса.

По какъв начин използваме ние това средство за комуникация?

Най-напред като сексуален стимул. Мъжкият при човека лесно може да бъде привлечен от женската само защото му харесват естествените и ухания (впрочем твърде често прикрити от изкуствени парфюми!). По същия начин той би могъл да бъде отблъснат от друга женска, чиито феромони не му „говорят“.

Процесът е доста деликатен. Двете същества дори няма да подозират за проведения между тях обонятелен диалог. Ще кажат само, че „любовта е сляпа“.

Влиянието на човешките феромони може да се прояви и в отношенията на агресия. Също както при кучетата — човекът, уловил обонятелното послание „страх“ на своя противник, изпитва естествено желание да го нападне.

Най-сетне едно от най-впечатляващите последствия от действието на човешките феромони несъмнено е синхронизацията на менструалните цикли. Действително е установено, че когато няколко жени живеят заедно, те излъчват миризми, които регулират техния организъм така, че менструацията при всички тях започва едновременно.

Двамата забелязват първите жетварки посред жлътналите се нивя. Всъщност по-правилно би било да се говори за дърварки: житните растения са толкова по-големи от тях, че трябва да прерязват стъблото в основата, за да повалят хранителните зърна.