Бернар Вербер - Мравките

Спомниха си за Едмон; лишена от каквато и да е задна мисъл, симпатията им към покойника удивляваше самите тях. Жазон Бражел не заговори за семейството си, Даниел Розенфелд не спомена нищо за работата си, Огюста не каза нито дума за болестите си. Решиха да слязат още същата вечер. Знаеха, че това е единственото нещо, което би трябвало да се направи тук и сега.

ДЪЛГО ВРЕМЕ:

Дълго време се е смятало, че информатиката като цяло и програмите за изкуствен интелект в частност ще смесят и представят под нов ъгъл човешките понятия. С една дума, очаквало се е електрониката да създаде една нова философия. Ала дори представена по различен начин, изходната суровина си остава същата: идеи, сътворени от човешкото въображение. Пътят се оказва без изход. Най-добрият начин да се обнови мисленето е да се излезе извън рамките на човешкото въображение.

Хли-пу-кан расте по площ и по интелект, вече е град на „юношеска възраст“. Развивайки технологиите по използването на водата, неговите обитатели изграждат под –12 етаж цяла мрежа от канали. Тези водни артерии дават възможност за бързо транспортиране на храни от единия край на града до другия.

Хлипуканците разполагат с всички условия за развитие на водния транспорт. Най-високото достижение представлява плаващ лист от боровинков храст. Достатъчно е да се улови подходящо течение, за да се измине разстояние неколкостотин глави по водата. Например от гъбарниците на изток до оборите на запад.

Мравките се надяват един ден да успеят да опитомят водомерките. Тези едри твърдокрили, обитаващи водата, притежават мехури с въздух под елитрите и действително плуват много бързо. Ако можеше да бъдат убедени да тласкат листата от боровинка, саловете биха разполагали с двигател, далеч по-сигурен от водните течения. Самата Хли-пу-ни предлага още по-футуристична идея. Тя си спомня за бръмбара-носорог, който я освободи от паяжината. Каква съвършена бойна машина! Носорогът притежава не само голям челен израстък, не само бронирана черупка, но освен това лети твърде бързо. Майката вече си представя цял легион такива животни с по десет артилеристи, разположени върху главата на всяко едно от тях. Вижда как тези почти неуязвими екипажи щурмуват вражеските войски и ги обливат с киселина…

Едно-единствено препятствие: както водомерките, така и носорозите са изключително неподатливи на опитомяване, още повече, че дори езикът им е неразбираем! Затова няколко десетки работнички се заемат да разшифроват техните обонятелни послания и да ги научат да разбират феромонния език на мравките.

Макар до този момент резултатите да са незадоволителни, хлипуканците все пак успяват да ги привлекат, като ги тъпчат с нектар. В края на краищата храната си остава най-разбираемият за насекомите език.

Въпреки всеобщата деятелност Хли-пу-ни си остава загрижена. До този момент са изпратени три групи посланици по посока на Федерацията, за /да бъде признат градът като шестдесет и пети неин член, ала отговор все още няма. Нима Бело-киу-киуни отхвърля предложението за съюз?

Колкото повече размишлява Хли-пу-ни, толкова повече се убеждава, че посланиците й са допуснали грешка и са били заловени от войниците с мирис на скала. Освен ако, разбира се, не са били просто омаяни от халюциногенното въздействие на ломекузата от –50 етаж… Или пък се е случило нещо друго?

Тя желае да бъде наясно. Няма намерение да загърбва нито признаването от страна на Федерацията, нито продължаването на разследването! Решава да изпрати 801-ви, своя най-добър и най-ловък боец. За да му даде в ръцете всички козове, тя осъществява АК с младия войник, така че той научава всичко, което самата тя знае за тази тайна. Той ще стане:

Старата дама бе приготвила пълна раница с храна и напитки, сред които три термоса горещ чай от върбинка. В никакъв случай не биваше да постъпват като онзи антипатичен Льодюк, който бе принуден да се завърне преждевременно, защото бе подценил значението на храната… Но дали изобщо беше открил кодовата дума? Огюста си позволяваше да се съмнява.

Наред с останалите приспособления Жазон Бражел се бе въоръжил с голям спрей сълзотворен газ и три противогаза; Даниел Розенфелд пък бе взел фотоапарат със светкавица последен модел.

Сега те се въртяха вътре в каменния манеж. Както и при техните предшественици спускането пробуждаше спомени и забравени мисли. Ранното детство, родителите, първите страдания, сторените пакости, несподелената любов, егоизмът, гордостта, угризенията…