Бернар Вербер - Мравките

Пътниците били акробати и жонгльори, които, едва стъпили па сушата, решили да спечелят обитателите на тази земя, като дадат представление. Така китайците наблюдавали със зяпнала уста как тези дългоноси чужденци бълват огън, усукват крайниците си, превръщат жабите в змии и пр.

Те с пълно основание заключили, че Западът е населен с клоуни и гълтачи на огън. Стотици години минали, преди да се представи случай, който да опровергае това тяхно мнение.

Най-после се озоваха пред стената на Жонатан. Как могат да се направят четири равностранни триъгълника с шест кибритени клечки? Даниел тутакси направи снимка. Огюста набра думата „пирамида“ и стената с лекота се отмести. Тя се гордееше със своя внук.

Веднага щом прекрачиха прага, чуха как стената се връща на мястото си. Жазон освети стените; навсякъде скала, но различна от предишната. Докато преди тя беше оцветена в червено, сега беше жълта от жилките сяра.

Въпреки това въздухът можеше да се диша. Дори като че ли се усещаше лек полъх. Беше ли прав професор Льодюк? Дали този тунел излизаше в гората Фонтенбло?

Внезапно попаднаха на цели пълчища плъхове, много по-войнствени от първите. Жазон разбра какво ще се случи, но нямаше възможност да обясни на другите: наложи се да поставят отново маските и да напръскат с газ. Всеки път, когато стената се отместваше, което не се случваше често, плъховете от „червената зона“ преминаваха в „жълтата зона“ да търсят храна. Но докато онези от червената зона все се справяха някак, то другите — преселниците — не намираха нищо за ядене и вероятно се разкъсваха помежду си.

Така че Жазон и неговите приятели си имаха работа с оцелелите, с други думи, пред тях бяха най-свирепите. Този път от сълзотворния газ нямаше полза. Те нападаха! Скачаха, опитваха се да докопат ръцете…

На ръба на истерията, Даниел ги ослепяваше със светкавицата, ала тези кошмарни животни тежаха цели килограми и не се бояха от хората. Появиха се първите рани. Жазон измъкна своя „Опинел“, прониза два плъха и ги хвърли за плячка на останалите. Огюста стреля няколко пъти с малък револвер. Така успяха да си разчистят пътя. Беше крайно време!

КОГАТО БЯХ МАЛЪК:

Когато бях малък, прекарвах цели часове, излегнат на земята, да наблюдавам мравуняците. Това ми изглеждаше „по-истинско“ от телевизията.

Една от загадките, пред които ме изправяше мравунякът, беше защо след някое от нанесените от мен опустошения прибираха едни ранени, а други оставяха да умрат. Всички те бяха еднакви на ръст… Според какви критерии един индивид се приемаше за важен, а друг биваше пренебрегван?

Те тичаха по набраздения в жълто тунел.

После стигнаха пред желязна решетка. Отворът по средата й придаваше прилика с рибарски кош. Представляваше конус, който се стесняваше, така че да се промъкне средно пълен човек, но да не може да се върне обратно поради остриетата, поставени при изхода на конуса.

— Това е скорошна работа…

— Хм, сякаш човекът, който е правил вратата и мрежата, не е искал да се върнем обратно…

Огюста отново си помисли, че това е дело на Жонатан — майстор в правенето на врати и в обработката на метали.

— Вижте!

Даниел освети някакъв надпис:

Тук свършва съзнанието.

Искате ли да навлезете в подсъзнателното?

Те останаха със зяпнала уста.

— Какво ще правим?

В този момент всички мислеха за едно и също нещо.

— Стигнали сме дотук, би било жалко да се откажем. Предлагам ви да продължим!

— Тръгвам пръв — обади се Даниел, като пъхна под яката косата си, прибрана на конска опашка, за да не се закачи.

Един след друг те пропълзяха през стоманения кош.

— Странно — каза Огюста. — Струва ми се, че вече съм преживявала подобно нещо.

— Нима вече сте били в кош, който ви притиска и не ви позволява да се върнете обратно?

— Да. Това беше отдавна.

— Какво наричате отдавна?…

— О! Бях съвсем млада, била съм може би на възраст… няколко секунди.

Когато се завръщат в своя град, жетварките разказват за приключенията си от другата страна на света — страна на чудовища и непонятни явления. Хлебарките, черните плочи, гигантският монолит, кладенците, белите топки… Всичко това е прекалено! Няма никаква възможност да се основе селище в такъв нелеп свят.

103 683-и се оттегля в един ъгъл, за да възвърне силите си. Потъва в размисъл. Когато чуят неговия разказ, съгражданите му ще трябва да прекроят всички карти и да преразгледат принципите на планетологията си. Мисли си, че е време да се прибира във Федерацията.