Бернар Вербер - Мравките

Ала Хли-пу-ни не вярва да има обсада. Онези отгоре се нуждаят от гнездо за през нощта. Тя си припомня прочутата мисъл на Майката: Ако противникът е по-силен от теб, действай така, че да излезеш извън неговия начин на мислене. Действително срещу тези грубияни върховите технологии са единственото спасение.

Петстотинте хиляди хлипуканци извършват АК. Най-сетне разговорът става интересен. Една дребна работничка излъчва:

Грешката ни е в това, че се опитахме да подражаваме на бойната техника, използвана от нашите по-големи братя в Бел-о-кан. Не бива да копираме, а да измисляме собствени решения за собствените си проблеми.

Веднага след предаването на този феромон умовете се отприщват и решението бива взето незабавно. И тогава всички се захващат за работа.

ЕНИЧАР:

През XIV век султан Мурад I създал особен армейски корпус, наречен еничарски (от турски „йени чери“ — „нова войска“). Еничарските части се отличавали по това, че били съставени изцяло от сираци. Когато плячкосвали някое арменско или славянско село, турците прибирали невръстни деца и ги затваряли в специално военно училище, където те били напълно откъснати от света. Обучавани единствено във военно изкуство, тези деца се превърнали в най-добрите войници на Отоманската империя и безогледно съсипвали дори селищата, където живеели собствените им семейства. На еничарите никога не им идвало наум да се опълчат срещу своите похитители на страната на близките си. Ала понеже тяхната мощ непрекъснато нараствала, в края на краищата през 1826 година разтревоженият султан Махмуд II заповядал да ги избият и да изгорят училището им.

Професор Льодюк бе домъкнал два огромни сандъка. От единия той измъкна удивителен модел бензинов чук за къртене. Веднага се зае да пробива иззиданата от полицаите стена, докато направи кръгъл отвор, през който можеше да се мине.

Когато шумът престана, леля Огюста му предложи чай от върбинка, но Льодюк отказа под предлог, че имало опасност да му се наложи да уринира често. Той отиде до другия сандък и извади от него пълно спелеоложко снаряжение.

— Смятатате ли, че е чак толкова дълбоко?

— Ако бъда откровен, любезна госпожо, преди да дойда, направих проучване относно тази сграда. През Възраждането тя е била обитавана от протестантски учени, които построили таен ход. Почти сигурен съм, че той води до гората Фонтенбло. По него тези протестанти са се спасявали от преследвачите си.

— Но ако слезлите долу хора са попаднали в гората, не разбирам защо не се появиха повече. Там са моят син, моят внук… снаха ми… плюс десетина пожарникари и жандарми, все хора, които нямат никаква причина да се крият. Те имат семейства, приятели. Не са протестанти и Религиозните войни отдавна са приключили.

— Толкова ли сте убедена, госпожо? Той я погледна някак особено.

— Днес религиите имат други имена, претендират да са философии или… науки. Но си остават все така догматични.

Той отиде в съседната стая, за да облече спелеоложкия костюм. Когато се появи отново, препъвайки се в различните приспособления, с ярко червена каска с челна лампа на главата, Огюста едва се сдържа да не прихне.

Ала Льодюк продължи невъзмутимо разговора.

— След протестантите това жилище е било обитавано от всевъзможни секти. Някои изпълнявали стари езически ритуали, други обожествявали лука, черната ряпа и знам ли още какво?

— Лукът и черната ряпа са много полезни за здравето. Това, че ги обожествяват, е разбираемо. Няма нищо по-важно от здравето… Вижте мен, аз съм глуха, скоро ще грохна и всеки ден умирам по малко.

Той се опита да я успокои.

— Хайде, не бъдете такава песимистка, все още изглеждате твърде добре.

— В такъв случай колко години ми давате?

— Знам ли… шестдесет, седемдесет.

— Сто години, господине! Навърших сто години преди една седмица и цялото тяло ме боли, с всеки изминал ден животът ми тежи все повече, особено след като загубих всички скъпи за мен същества.

— Разбирам, госпожо, старостта е горчиво изпитание.

— Вие много ли подобни клишета знаете?

— Но, госпожо…

— Хайде, слизайте по-бързо. Ако до утре не се върнете, ще се обадя в полицията и те ще иззидат такава дебела стена, че на никого няма да му хрумне да я разбива…

Разяждан непрестанно от ларвите на ихневмона, 4000-ен не може да заспи дори през най-студените нощи.

Затова той спокойно очаква смъртта, като се отдава със страст на всевъзможни, едно от друго по-рисковани начинания, които при по-различни обстоятелства не би се осмелил да предприеме. Например да открие края на света.