Аркадий Стругацки - Неуговорени срещи(Сборник)

„Бръмбар в мравуняка“ е значително по-сериозно в проблемно отношение и сложно като жанрова структура произведение — това е всъщност първият роман на известните писатели в точния жанров смисъл на думата. Досега тяхната предпочитана и най-сполучлива жанрова форма беше повестта; „Охлюв по стръмното“ е повест; „Милиард години до свършека на света“ — също; „Пикник край пътя“ наподобява роман, но е по-скоро усложнена и раздвижена повест… „Бръмбар в мравуняка“ е самостоятелно произведение, което използва някои елементи от „Обитаемият остров“ и по този начин включва по-ранната творба в нови смислови съотношения: „Бръмбарът“ е жанрова и концептуална реплика към „Острова“… Тук също има приключенски моменти (участието на прогресора Лев Абалкин в операция „Мъртъв свят“), но всичко това — включително и цялата линия на разследването (образът на познатия ни супергерой Мак Сим в нова светлина и роля) е подчинено на остра нравствено-философска дискусия. Именно ДИСКУСИЯ: Стругацки сблъскват няколко идеи и човешки съдби в драматично-трагичен конфликт. В сравнение с него „Обитаемият остров“ е наистина юношеско четиво, което маркира динамично, без да драматизира в дълбочина социалните и психологически проблеми. Тук конфликтите между цел и средства, интересите на индивида и обществото, институцията и личността, сигурността на цивилизацията и хуманизма, старите възгледи и новите явления са сплетени в драматично-трагичен възел, чието равнище може да се разглежда като обобщение на всички аналогични по-ранни произведения на братя Стругацки.

Разбира се, известните съветски фантасти създават не само значителни произведения — това при тяхната продуктивност би било почти невероятно. В паузите между голямото творческо напрежение се появяват и по-популярни, писани сякаш за почивка. Но в някои случаи — „Обитаемият остров“ е от тях — тези по-непретенциозни творби се преосмислят в цялостния контекст на творчеството, превключват се в неочаквани жанрово-проблемни опозиции. В тях авторите изпробват нови похвати, герои и идеи, които по-късно виждаме кристализирали на високо идейно-пластично равнище в следващите им значителни творби.

Една от постоянните теми в творчеството на братя Стругацки е темата за КОНТАКТА. Има два вида контакт: с нехуманоиден и хуманоиден тип разум (и чак след това — с по-висша или по-неразвита цивилизация). Обикновено първият случай дава повече специфични научнофантастични възможности (невероятности, научно-техническа изобретателност и пр.), докато вторият предразполага към социално-философска фантастика, към символно-алегорични конструкции, към литературност. У Стругацки се срещат и двата случая.

Любопитно е, че в произведенията, описващи среща с нехуманоиден тип разум, това по принцип е по-високоразвита цивилизация; контактът хем е налице, хем не се осъществява — Другите ги няма, те са изпратили машини („Отвън“); получава се трагично недоразумение („Хотелът «При загиналия алпинист»“), не желаят да контактуват („Малчуганът“), не ни забелязват („Пикник край пътя“). Но в тези случаи писателите се интересуват не от чуждия разум, а от хората, които участвуват в Контакта; Другите обикновено не се показват ясно и отблизо и тяхното инкогнито е сполучливо художествено решение: както доказват стотици произведения, това е оптималната стратегия на запознаването с Другите… В резултат на Контакта човек осъзнава още по-остро… собствените си проблеми, своето човешко и социално несъвършенство, но и своята неповторимост като хомо сапиенс. Несъмнено най-значителното произведение на Стругацки от този тип е „Пикник край пътя“.

Иначе в останалите им произведения се срещат съобщения за други цивилизации — като откъслечни бележки, създаващи необходимия научнофантастичен фон. Доста внимание е отделено на главанаците в „Бръмбар в мравуняка“ — техният представител Шчекн е обрисуван твърде любопитно като човеко-кучешки характер.

Истинската сила на Стругацки като писатели се проявява в изображението на втория тип контакт — където те без прекалена научнофантастична аргументация сблъскват човека с несъществуващото, но „възможното по вероятност или необходимост“ (Аристотел) човешко общества от друга планета — например от фашистко-диктаторско-милитаристично-бюрократичен тип… Типична сюжетна схема е „утопичен“ герой срещу „антиутопично“ обкръжение (много рядко — обратното). В тези случаи социалното моделиране на съветските писатели търси не отблъскване от земните представи, а напротив. Впрочем още през 1967 г. в своя отговор на анкетата на сп. „Иностранная литература“ те казват:

Читать дальше