Дейвид Брин - Битие

Това беше логичната тактика на врага да се добере до Тор. Въртенето щеше да я изложи на прицела на СФУК няколко мъчителни мига преди спасението.

Време беше да се омита.

Сви крака и ги опря в люка.

— Тор Повлов, оръжието ми се показва. Врагът трябва да бъде разсеян за петнайсет секунди.

Твърде дълъг срок. Дори ако успееше да накара СФУК да се обърне към нея, този интервал се равняваше на три изстрела на проклетото нещо.

Трябваше да опита! Тор изрита люка с всички сили, почти напосоки. Ако врагът се нуждаеше и от частица от секундата повече, за да я забележи през все още разрастващата се огнена топка на експлозията…

Пълната с отломки яма вече приближаваше по-бързо. Тор обаче потисна инстинкта да се обърне и да се приготви за удара. Вместо това извъртя крака към небето и в същия момент чу вик.

— Идвам, Тор!

Задъхана, тя успя някак да събере достатъчно сили, за да изпъшка:

— Гавин… недей…

Бронираният щит беше отлетял настрани. Отвъд отслабващата топлина и горящите останки на робот К Тор видя обсипано с безброй звезди небе… и мигновено разбра, че не трябва да гледа към тях. Събра сили и сви двата си крака. Точно навреме.

— Гавин… Не!…

Болка избухна по цялата дължина на левия й крак и спря преди да успее да изкрещи. Крайникът просто беше изчезнал. Само със силата на волята си Тор премести другия, поставяйки го между тялото си и смъртоносния лъч. И почти моментално последва нова агония…

… и спря, когато нещо-или-някой й се хвърли на помощ! Тъмен силует се изпречи между Тор и стрелеца и пое лазерния лъч върху себе си. За миг замаяният й от шок мозък видя герой , огромен и безстрашен, брониран и въоръжен с нащърбен меч, който скочи, отби свирепото копие на противника и го отклони от нея, пръскайки само няколко капки стопен метал.

— Десет секунди — съобщи „Уорън.“ Долна лъжа. Трябва да беше минал най-малко един час, откакто корабът се беше обадил за последен път.

Лазерът престана да търси Тор. Във внезапно настъпилата тъмнина екранът на шлема й възстанови картината.

„Падам през купчината боклуци.“ Едва сега осъзна, че спасителят й е някакъв праисторически строителен кран, който бе блокирал лазера, докато тя прелиташе покрай него. И много скоро щеше да се блъсне здравата в летящото към нея дъно на ямата.

Знаеше, че трябва да пусне диагностика и да се увери, че костюмът й се е херметизирал аварийно след загубата на краката й. „На много скъпите ми крака…“ Потисна истеричните мисли. Трябваше да се обърне и да се подготви за удара колкото се може по-добре.

Но силите и волята й се бяха изчерпали. Нямаше ги. Можеше само да се взира в небето…

… и видя как смъртоносният СФУК стреля отново от позицията си сред премятащите се камънаци — точка в небето, която вече бе извън полезрението на Тор. Лишена от достъп до нея, хищната машина търсеше нова жертва. Разпиляната прах разкри светлинното му копие, което ловуваше отвъд ръба на кратера… и след малко в слушалката на Тор се разнесе рязък крясък.

„Ох, Гавин. Много закъсня… и страшно подрани.“

Часовникът на екрана й каза ужасната истина. С презареждане за пет секунди врагът имаше предостатъчно време да довърши Гавин, да обърне вниманието си към „Уорън“ и да извади от строя основното му оръжие, преди то да…

Примигна. Нима зрението й изневеряваше? Следите от лъчи горе сякаш се удвоиха, после се удвоиха отново… и отново! Осем или девет тънки игли пронизваха небето там, където преди имаше само един лъч, минаваха отляво надясно, идеално успоредни — и първият лъч изведнъж изчезна.

От гледната й точка, вече много по-дълбоко в бездънната като че ли яма, Тор видя осемте свирепи рапири да пронизват небето в района, в който бе устроил засадата си врагът. Сега всеки лъч започна да се движи в спирала, изпаряваше пясък… скала… и вероятно някакво парче лъскав метал…

Тор дрезгаво и ликуващо изкрещя едно-единствено име.

— Ибн Батута!

Шест минути път на светлината в двете посоки. Невъзможно препятствие за координиране на битка с точност до част от секундата. Всяко реално поражение на СФУК щеше да е чиста случайност. Но с малко късмет изненадата и отвличането на вниманието щяха да са достатъчни за…

Друг свиреп светлинен харпун се появи от дясната страна на Тор. Светкавица на отмъщението, насочена с абсолютна прецизност и пренебрежимо забавяне.

„Уорън!“

Свръхнова избухна над нея и озари ярко нощта.

На кратката, нажежена до бяло светлина Тор зърна за миг неравната пещера на астероида. Дъното й, което все пак съществуваше, приближаваше към нея и се канеше да я халоса, докато тя се смееше с горчиво тържество.