Дейвид Брин - Битие

Разбрахме ли се? Тогава се насладете на остатъка от виртуалната обиколка. Тя има комедийна версия на симниво 312, римувана на 313 и фантастичен вариант с чудовища на 314. След това скочете на ниво 376 и участвайте в задължителната (но забавна!) викторина.

И накрая, елате за най-добрата част — реалната обиколка. Тя започва в 15:00 пред бар „Диджа-Ямайка Ганджа“.

— Благодаря, че се отзовахте така бързо, господин Брукман.

Ръкостискането на Крандъл Стронг изглеждаше спокойно и уверено, пръстите му бяха дълги почти като на Хамиш. Впечатлението нямаше нищо общо с прословутото дрънкане, когато тялото на сенатора сякаш се тресеше от нерви, а вените по лицето и врата му пулсираха, докато дуднеше за зловещи конспирации пред няколкостотинте гости на официалния обяд, реещите се камери и иисвидетелите.

Тук, във външния кабинет на сенатора, верните членове на екипа му сновяха напред-назад като през всеки нормален ден. Все пак всеки проницателен наблюдател като Хамиш можеше да усети подмолното напрежение. Вместо лобисти и избиратели имаше предимно медийни представители, пропъдени в ъгъла — дългурести младежи, които мърмореха и мърдаха пръсти, скитайки из виртуални светове, но в същото време си вършеха и работата, оглеждаха офиса, готови моментално да запишат някоя дума, която обещава да се превърне в новина. Защото всеки жив и дишащ гражданин имаше права и… а бе — това им беше работата.

— За мен е удоволствие — отвърна Хамиш, загледан в характерните сиви коси на сенатора, завързани на горда опашка и обрамчващи изсечените му черти и лице, което изглеждаше завинаги почерняло от годините под слънцето на Централна Америка. Стронг беше висок — почти колкото Хамиш. Изисканите дрехи и скъпият маникюр рязко контрастираха с мазолестите фермерски ръце, мускулести и явно свикнали на тежък, макар и носещ удоволствие труд.

— Бяхте лидер в нашето Движение, сенаторе. Според мен заслужавате известно доверие дори поради липса на доказателства за обратното.

— Това е мнението на малцинството. — Стронг тъжно наклони глава. — Този град бързо се обръща срещу своите. Точно сега на много хора им се иска да се върна към пробутването на хапчета и евангелия в Гватемала.

Хамиш трепна. Това бяха собствените му думи, изречени предишния ден в полузатворения фенчат, малко преди да му се обадят да долети тук и да се срещне със Стронг. Мненията във фенчата бяха „неофициални“ и се защитаваха с псевдоними. Сенаторът намекваше, че все още разполага с достатъчно ресурси.

— На всички ни се случва понякога да казваме неща, които бихме желали да не се разчуват.

— Да, така е. Същото се отнася и за онова, което направих миналия вторник… — Стронг замълча за момент. — Заповядайте във вътрешния ми кабинет. Искам да ви помоля за една малка услуга, преди да пристъпим към работа.

Направи знак на Хамиш да мине покрай трио живописно облечени секретари (един мъж, една жена и един явен хермафродит, всички несъмнено минали през скъпи лицепластики) и да влезе в личния му кабинет, украсен с произведения на изкуството от американския Запад. С набитото си око за изящни неща Хамиш огледа помещението, като го сравняваше с виртуалната обиколка, която бе направил, докато пътуваше насам в частния самолет. Заслуша се във вътрешния глас на иисистента си: Ригълс можеше да се включва в ларингалните нерви на Хамиш и да предава през тях:

„Оригинална бронзова статуетка на Ремингтън на препускащ ездач, който стреля през рамо… и друга отливка в мащаб едно към едно, направена десетилетия по-късно от художествена кооперация «Блек Хилс», показваща шайенски воин, преследващ…

… голям въртящ се стол, тапициран с бизонска кожа… бюро от тиково дърво, скоростно отгледано от дърворезервоарна компания от Луизиана, чийто съсобственик е Стронг, доколкото си спомням… няколко резби от китова кост, предимно оригинали от деветнайсети век, макар че онази в края е нова — подарък от инуитския клан Пойнт Бароу в знак на благодарност за помощта на Стронг относно правата за лов на гърбати китове…

… плюс голяма фотография на сенатора с първенци на лакота пред паметника на Циолковски, с лопати и четки, участващи в почистването на статуята на Лудия кон от пепелта на Йелоустоун. Снимката е преместена напред и в центъра след гафа във вторник…

… и абстрактен мобил в левия ъгъл на помещението, съставен от двайсет тънки метални лоста с оцветени топки от слонова кост в края, полирани от безброй потни длани… всички лостове са хитроумно настроени да се въртят и движат последователно в почти случаен ритъм като Госпожа Късмет. Авторът е нарекъл произведението си Многоръкия бандит, тъй като лостовете преди това са били част от игрални машини. Но племето, поръчало изделието, е избрало друго име. Сопите на възмездието. Най-сетне подходящото оръжие за оправяне на сметките.“