Фредерик Пол - Човекът плюс

Накрая съскането престана и се чу гласът на киборга. Беше като шушнене на кукла.

— Благодаряяя. Как сссте там, добре лиии? — Ниското налягане му погаждаше номера с дикцията, най-вече поради факта, че вече нямаше истински трахея и ларинкс. След месец като киборг говоренето бе престанало да е съвсем естествено за него, тъй като беше започнал да забравя и да вдишва.

Експертът по визуалните системи се обади иззад Роджър:

— Знаят, че тези очи не са пригодени към резки промени в налягането. Ще видят, ако по тях се появят пукнатини. — Роджър примигна, представяйки си фасетната кристална топка, пръсната в орбитата си. Жена му се засмя.

— Седни, Брад — покани го тя, като се измъкна от ръката на мъжа си. Роджър несъзнателно му направи място, гледайки втренчено в екрана. Гласът от микрофона продължаваше:

— Начало. Пет. Четири. Три. Две. Едно. Започни.

Киборгът тромаво приклекна над капака на черна полирана метална кутия. Без да се бави плъзна острието на отвертката в почти невидимия шлиц, превъртя точно на четвърт оборот, повтори движението на още едно място и махна капака. Дебелите му пръсти внимателно преровиха многоцветния сноп проводници, откриха овъглена червено-бяла жица, разпоиха я, поскъсиха я, за да отстранят овъглената изолация, оголиха я, като просто я прекараха през ноктите, и я свързаха към извода. Най-много време отне загряването на поялника — повече от минута. След това беше направена нова спойка, снопът кабели — натъпкан обратно във вътрешността на кутията, капакът — поставен и киборгът се изправи.

— Шест минути, единадесет цяло и четири десети секунди — обяви гласът на брояча.

Директорът на проекта пръв започна да ръкопляска. След това се изправи и произнесе кратка реч. Той обясни на президента, че целта на проекта „Човек плюс“ е да се модифицира човешкото тяло така, че да може да живее на повърхността на Марс тъй лесно и безопасно, както един нормален човек би вървял през житните полета на Канзас. Направи преглед на космическата програма с участието на човек — от орбиталните полети до космическите станции и сондите за дълбокия Космос. Изброи някои от по-важните данни, свързани с Марс: суша, чиято площ е много по-голяма от тази на земната, независимо от по-малкия диаметър на планетата, тъй като там няма морета. Температурен диапазон, подходящ за живи същества, модифицирани по съответния начин. Несметни потенциални богатства. Президентът слушаше внимателно, въпреки че сигурно всяка дума му беше известна.

— Благодаря, генерал Скейниън — отвърна президентът. — Мога ли да добавя само още нещо.

Той живо се покачи на подиума и замислено се усмихна към научните работници.

— Когато бях момче — започна, — светът беше прост. Големият проблем се състоеше в това по какъв начин да се помогне на възникващите свободни нации на Земята да влязат в обществото на цивилизованите държави. Това бе по времето на „желязната завеса“. Те си бяха от тяхната страна, заключени, под карантина. А всички останали бяха от нашата страна. Сега — продължи той — нещата се промениха. Свободният свят преживява тежки времена. Излезеш ли от нашия Североамерикански континент, къде попадаш? Навсякъде, където погледнеш — колективни диктатури и няколко независими острова като Швеция и Израел. Не съм тук да ви напомням древната история. Било, каквото било, и ние не можем никого да виним за това. Всеки знае кой загуби Китай и предаде Куба на другата страна. Знаем кое управление доведе до падането на Англия и Пакистан. Няма какво да говорим за тези неща. Ние трябва да гледаме към бъдещето. И ще ви кажа, дами и господа, че бъдещето на свободната човешка раса е във вашите ръце. Може би на нашата планета сме имали някои неудачи. Но това е минало. Вече можем да погледнем към Космоса. Да погледнем и какво виждаме? Виждаме една друга земя. Планетата Марс. Както многоуважаемият директор на проекта генерал Скейниън току-що каза, това е планета в много отношения по-обещаваща от тази, на която сме родени. И тя може да бъде наша. Ето къде се намира бъдещето на свободата и от вас зависи да ни го дадете. Зная, че ще го сторите. Разчитам на всекиго от вас.

Той съсредоточено огледа наоколо, срещайки погледа на всеки един присъстващ. Чарът на стария Даш завладя цялата зала.

След това внезапно се усмихна, благодари и излезе, заобиколен от хората на Тайните служби.

Имаше време, когато Марс изглеждаше като една друга Земя. През 1877 г. в Милано астрономът Скиапарели, взирайки се през телескопа си по време на доближаването на двете планети видя неща, които сметна за „канали“, обяви ги за „canali“ и половината от образованото население на Земята започна да ги възприема като такива. Включително и почти всички астрономи, любопитно насочили телескопите си в същата посока и открили нещо повече.