Фредерик Пол - Човекът плюс

Човек не би могъл да оцелее на Марс. Човек не би могъл да оцелее и в Антарктика. Но все пак успява.

Човек оцелява на места, където би трябвало да умре, като си осигурява по-добра среда за живот. Той носи със себе си необходимите неща. Първото му постижение в това отношение е облеклото. Второто — способността да съхранява храната си, например пушено месо и сушено зърно. Третото — огънят. Последното му постижение са всички онези устройства и системи, които му осигуриха достъп до морското дъно и космическото пространство.

Първата чужда планета, върху която стъпи човешки крак, беше Луната. Тя е по-враждебна от Марс, тъй като нужните за живота вещества, които на Марс се намират в много ограничени количества, на Луната въобще липсват. Въпреки това през 60-те години човекът се озова на Луната, като въздуха, водата и всичко останало, необходимо за животоподдържащите системи беше монтирано в скафандрите или вградено в модулите за прилуняване. Тези системи можеха да се направят и по-големи, но трудностите идваха от огромните разстояния. Това беше началото на изграждането на полупостоянни колонии, не беше далече и моментът, когато щеше да бъде възможно да се създадат самоподдържащи се колонии със затворен вътрешен цикъл. И тук от първостепенна важност се оказа проблемът с доставките. За поддържането на живота на един човек са необходими тонове материали, а за всеки килограм товар, изстрелян в Космоса, се изразходват милиони долари за гориво и оборудване. Но и това все пак беше в рамките на възможното.

Марс е няколко пъти по-далече от Луната. Луната обикаля само на около четиридесет хиляди километра от Земята. Разстоянието между Земята и Марс при максималното им доближаване, което се случва само няколко пъти на век, е над сто пъти по-голямо.

Марс е не само по-далече от Земята, той се намира и по-далече от Слънцето. Докато Луната получава същата енергия на квадратен сантиметър като Земята, Марс, съгласно закона за обратно пропорционалните квадрати, получава само половината от това количество.

По всяко време на денонощието има точка от повърхността на Земята, от която може да се изстреля ракета към Луната. Но Марс и Земята не обикалят една около друга, а се въртят заедно около Слънцето, и тъй като правят това с различни скорости, понякога не са много близко една до друга, а има моменти, в които са много отдалечени. Единствено, когато разстоянието между тях е минимално, може ефективно да се изстреля ракета от едната планета към другата, а тези моменти са само веднъж на всеки две години и продължават около месец.

Дори факторите, които правят Марс да прилича повече на Земята, действат против създаването и поддържането на колония. Планетата е по-голяма от Луната и гравитацията й е по-близка до земната. По тази причина за ракетата е необходимо повече гориво, за да кацне, и повече гориво, за да се откъсне от притеглянето й.

От всичко казано дотук следва,че една колония, изградена на Луната, може да се поддържа от Земята, докато една колония върху Марс не може.

Поне колония от обикновени човешки същества.

Но какво би станало ако бъде поизменена човешката природа?

Да предположим, че вземем стандартното човешко тяло и променим само някои от елементите му. На Марс няма въздух. Тогава да извадим дробовете и да ги заменим с миниатюрна каталитична система за регенериране на кислорода. За това е необходима енергия, но тя може да се получава дори от далечното Слънце.

Кръвта в стандартното човешко тяло би закипяла; добре, да елиминираме кръвта, поне от крайниците и повърхностните части на тялото — да изградим крака и ръце, които се задвижват от мотори, вместо от мускули — и да оставим кръвта да обслужва само топлия, добре защитен мозък. Нормалното човешко тяло се нуждае от храна, но ако по-голямата част от мускулатурата се замени с мотори, необходимостта от нея рязко спада. Остава единствено мозъкът, който трябва да се захранва във всеки момент, и за щастие, предвид енергийните нужди, мозъкът е органът в човешкия организъм, чиито потребности са най-ниски. Филия хляб на ден е напълно достатъчна.

Вода? Тя вече не е необходима, освен за евентуалните загуби — подобно на добавянето на спирачна течност към спирачната уредба на автомобила на всеки няколко хиляди километра. След като тялото веднъж се е превърнало в затворена система, през него не е необходимо да шурти вода, за да се осъществяват процесите пиене, циркулиране в организма, отделяне или изпотяване.