Фредерик Пол - Човекът плюс

— Имаме звукова връзка с тях, генерале — продължи той. — Не са видели полковник Торауей да влиза.

Сюли се вцепени.

— Не ви препоръчвам да правите това — каза тя.

— Точно в момента не си падам особено по вашите препоръки, майор Карпентър — изсъска Скейниън.

— Все пак, генерале… — тя млъкна, щом видя Скейниън да вдига ръка.

От високоговорителя прозвуча слабият глас на Дороти: „Искам чаша кафе.“ А след това на Роджър: „Не е ли по-добре да ти направя нещо за пиене?“ След това почти нечуто „Не.“

— Не разбирате ли — обади се Сюли, — сега е достатъчно стабилен. Не проваляйте всичко.

— Не мога да му позволя просто да седи там! Кой, по дяволите, може да гарантира какво ще направи след това? Ти ли?

— Локализирахте го. Не мисля, че ще тръгне нанякъде, във всеки случай, поне не за момента. Дон Кейман не е далеч оттам, а му е и приятел. Кажете му да прибере Роджър.

— Кейман не е военен специалист.

— Такъв ли ви трябва? Ако Роджър не се върне мирно, какво точно ще направите с него?

„Искаш ли чай?“

„Не… Не, благодаря.“

— И изключете това — добави Сюли. — Оставете малко личен живот на нещастника.

Скейниън се облегна на стола си, барабанейки с пръсти по бюрото. След това вдигна слушалката и даде заповеди.

— Още веднъж ще постъпим както предлагате, майоре. Не защото ви имам особено доверие. Просто нямам кой знае какъв избор. Не мога да ви заплаша с нищо. Ако нещата се объркат отново, съмнявам се, че ще имам власт да накажа когото и да било. Но съм съвсем сигурен, че някой друг ще го стори.

— Сър, разбирам вашата позиция — намеси се Телъсфоро Рамец, — но не е честно спрямо Сюли. Симулацията показва, че той ще се скара със съпругата си.

— Смисълът на симулацията, доктор Рамец, е да показва какво ще се случи, преди да се е случило.

— Е, тя показва също така, че Роджър е достатъчно стабилен във всяко друго отношение. Той ще се справи с това, генерале.

Скеъниън отново забарабани по бюрото.

— Той е сложна личност — продължи Рамец. — Виждали сте резултатите от тестовете за тематични умствени възприятия, генерале. Има високи показатели при всички основни типове мотивация: склонност към подвиг, способност за сработване; по-ниски — при властолюбие, но все пак доста добри. Той не е манипулатор. Той е интраверт, склонен е да се самоанализира. Необходимо е първо да преосмисли нещата в главата си. Това са качествата които търсехте, генерале. Той ще има нужда от тях. Не може да искате от него да бъде една личност тук, в Оклахома, и друга — на Марс.

— Ако не греша — отвърна генералът, — май точно това ми обещахте с вашето моделиране на поведението.

— Не, генерале — отвърна предпазливо психиатърът. — Обещах само, че ако му дадете бонбонче като Сюли Карпентър, по-лесно ще се примири с проблемите, свързани с жена му. И това стана.

— В-режимът има своя собствена динамика, генерале — вметна Сюли. — Повикахте ме доста късно.

— Какво искате да кажете? — заплашително запита Скейниън — Нима ще се повреди на Марс?

— Надявам се, не. Перспективите са толкова добри, колкото сами си ги осигурим, генерале. Много от старите му недостатъци са отстранени; това може да се види и от последните ТУВ-тестове. Но след шест дни той ще замине и повече няма да съм до него. А това не е правилно. В-режимът не бива никога да се прекъсва изведнъж. Трябва да се намалява постепенно — присъствието ми край него трябва да отслабва стъпка по стъпка, докато успее да изгради своя собствена защита.

Барабаненето по бюрото стана по-бавно и Скейниън процеди:

— Малко късно ми го казваш.

Сюли сви рамене и замълча.

Скейниън огледа замислено насядалите.

— Добре. Тази вечер направихме всичко, каквото можахме. Всички сте свободни до осем — не, до десет сутринта. Очаквам дотогава всеки от вас да е готов с доклада си, не повече от три минути, по въпроса каква е степента на личната ви отговорност за случилото се и какво трябва да правим.

Дон Кейман получи съобщението от една патрулна полицейска кола в Тонка. Тя спря със скърцане зад гърба му, със светещи фарове и включена сирена и полицаят му нареди да отиде в апартамента на Роджър.

Той почука на вратата с боязън, без да е сигурен какво ще завари вътре. А когато вратата се отвори, и видя блестящите очи на Роджър, втренчени в него, Кейман прошепна молитвени думи и се опита да надзърне зад гърба на Роджър в апартамента. Какво търсеше? Разкъсаното тяло на Дороти Торауей? Натрошена мебелировка? Но видя само Дороти, сгушена в люлеещия се стол и явно разплакана. Гледката го задоволи, тъй като беше подготвен за нещо много по-лошо.