Лари Нивън - Прашинка в Божието око

— Чудесно. Да речем, че са били модели — съгласи се Ренър, но безмилостно продължи: — И все пак са били модели на реални сламкарски класи. Освен този. Защо в групата има демон?

Не получи отговор.

— Благодаря ти, Кевин — бавно каза Род. Не смееше да погледне Сали. — Джок, има ли такава сламкарска класа?

— Не е само това, капитане — рече астрогаторът. — Много внимателно се вгледайте във фермера. След като вече знаем какво да търсим.

Образът не беше ясен, просто силует с размазани очертания, но заоблеността отпред бе очевидна.

— Бременна е! — възкликна Сали. — Защо веднага не се досетих? Бременна статуетка! Но… Джок, какво означава това?

— Да, какво? — студено попита Род.

Но не можеха да привлекат вниманието на Джок.

— Стига! Не говори повече! — заповяда Иван.

— Какво да им кажа? — простена Джок. — Онези идиоти са взели воин! Свършено е с нас, свършено е, а само допреди малко цялата вселена беше в ръцете ни! — Мощната лява ръка на сламкарката яростно се сви в юмрук.

— Тишина. Овладей се. Веднага. Чарли, разкажи ми каквото знаеш за сондата. Как са я построили?

Чарли изрази с жест презрение, последвано от почит.

— Би трябвало да е очевидно. Строителите на сондата са знаели, че тази звезда е обитавана от чужд вид. Но нищо повече. Затова са решили, че другите същества приличат на нас, ако не по външен вид, поне по характер.

— Циклите — замислено рече белият. — Трябвало е да предвидим, че не всички раси са обречени на Циклите.

— Точно така — потвърди Чарли. — Просто са смятали, че хипотетичният вид е оцелял. Че е бил разумен. Че не е можел да контролира възпроизводството си повече от нас, тъй като инстинктът за самосъхранение е несъвместим с такъв контрол. Предполагали са, че когато сондата пристигне, този звезден народ ще е в колапс.

— Така. — Иван се замисли. — Смотаняците са качили на борда бременни от всички класи. Идиоти!

— Трябва да им отдадем дължимото. Направили са, каквото са могли — отвърна Чарли. — Сондата явно е била построена така, че да изхвърли пътниците си в слънцето в момента, в който срещне космическа цивилизация. По този начин другата раса е нямало да заподозре опит за завладяване на планетата й с помощта на светлинното платно и е щяла да открие само посредничка, пратена на мирна мисия. — Чарли замълча за миг. — Посредничка, която случайно се е оказала мъртва. Сондата я е убила, за да научат за нея колкото може по-малко. Ти си господар: нямаше ли да постъпиш така?

— Да не съм смотаняк, че изобщо да пратя сонда? Тази стратегия е глупава. А сега трябва да кажем нещо на тези човеци.

— Предлагам да им признаем всичко — отвърна Чарли. — Какво друго ни остава? Оплетохме се в собствените си лъжи.

— Почакай — заповяда Иван. Хората любопитно ги гледаха. — Трябва да кажем нещо. Харди знае, че сме възбудени. Нали?

„Да“ — изрази с жест Чарли.

— Какво откритие би могло да ни развълнува толкова силно?

— Довери ми се — бързо отвърна Джок. — Все още можем да се спасим… Демонопоклонници! Казахме ви, че нямаме расови врагове и това е вярно, но има тайна религиозна секта, която почита като богове демоните на времето. Те са зли и много опасни. И са превзели сондата преди да напусне астероидния пояс…

— В такъв случай пътниците и екипажът са били живи, така ли? — попита Род.

Чарли сви рамене.

— Да, предполагам. Сигурно са се самоубили. Кой знае защо? Навярно са решили, че сме открили свръхсветлинен двигател и ги чакаме. Какво направихте, когато се приближихте до тях?

— Пратихме съобщения на повечето човешки езици — отвърна Род. — Сигурни ли сте, че са били живи?

— Откъде да знаем? — попита Джок. — Не мислете за тях. — Гласът й излъчваше презрение. — Те не са били истински представители на нашата раса. Демонопоклонниците извършват ритуални жертвоприношения на сламкари от разумни класи.

— Колко са тези демонопоклонници? — попита Харди. — Не са ми споменавали за тях.

— Не се гордеем с тяхното съществуване — отвърна Джок. — Вие признахте ли ни за отцепниците? Или за системата Завър? Приятно ли ви е да знаем, че хората са способни на такива неща?

Разнесе се смутен шепот.

— По дяволите! — изруга Род. — Те са били живи след това огромно… след това огромно разстояние. — Ужасна мисъл.

— Разстроени сте — каза Джок. — Радваме се, че не сте говорили за тях преди да се срещнете с нас. Експедицията ви щеше да има съвсем друг характер, ако бяхте…

Тя замълча. Доктор Зигмунд Хоровиц се бе изправил от мястото си и се навеждаше към екрана, за да разгледа снимката на машината на времето. Професорът въведе команда в компютъра си и увеличи една от фигурите на демоните. Силуетът от сондата изчезна. Едната половина от екрана помътня, после се появи нов образ и започна да се уголемява… създание с остри зъби и лице като на плъх, приклекнало върху купчина останки.