Лари Нивън - Прашинка в Божието око

Джок се подсмихна.

— Какво очаквате да ви отговоря, сенаторе? Ние сме във властта ви — не само ние тримата, а целият ни народ. Бойните ви кораби контролират смотаняшкия пункт, който води до нашата система. Можете да ни унищожите — по телевизията чух речи, които настояват именно за това…

— Но не от страна на отговорни фактори — възрази Антъни Хорват. — Само някакви побъркани…

— Естествено. Но го казват. Така че не мога да дам на сенатора друг отговор освен онзи, който според мен иска да чуе. Как би могло да е иначе?

— Добре казано — изчурулика Иван. — Хората очевидно уважават признаването на неизгодна истина. В този случай неизбежно щяха да разберат. Но внимавай.

— Довери се на уменията ми, господарю. Обърни внимание, че повечето се успокоиха. Не са доволни само свещеникът и офицерът на име Ренър. Посредникът на императора е разубеден, а когато влязохме в стаята, решението му беше насочено срещу нас.

Чарли:

— Страх ме е. След като вече знаят толкова много, няма ли да е най-добре да им кажем всичко? Как бихме могли още дълго да пазим в тайна Циклите и начина си на възпроизводство? Моят господар искаше да им кажем всичко…

— Мълчи и остави Джок да говори с човеците. Остави на нея въпросите, които те разстройват.

— Добре, господарю. Инструктирана съм да ти се подчинявам. Но все пак съм на мнение, че моят господар е прав.

— Ами ако преценката му за хората е грешна? — попита Джок. — Ако виждат в нас заплаха за своите потомци? Няма ли да унищожат всички ни сега, докато все още могат?

— Тишина. Говори с човеците.

— Посланикът отбелязва, че тъй като Империята едновременно е най-могъщото човешко обединение и се намира най-близо до родната ни планета, в наш интерес е да сме в съюз с вас, независимо от мненията си. Ние сме обкръжени.

Фаулър не бе доволен. Тежките му челюсти бяха стиснати, раменете — напрегнати. Империята си имаше проблеми и без сламкарите. Ако в ръцете на отцепниците и бунтовниците попаднеше извънземна техника, можеше да се случи всичко.

— Подготвили сме проектодоговор — неуверено каза той. — Преди да го видите обаче, имам друго предложение. Искате ли да влезете в Империята? Като система от първи клас например? Ще имате самоуправление, представители на Спарта и достъп до повечето имперски пазари.

— Трябва да обмислим въпроса. Ще ни отнеме време да обсъдим подробностите…

— Не — твърдо отвърна сенаторът. — Моля за извинение, но не възнамеряваме да позволим на вашите инженери да създадат полето и да построят боен флот. Първото условие е незабавно допускане на имперски наблюдатели във всяка точка на системата ви.

— Разоръжаване. Вяра в добрите ви намерения — отвърна Джок. — Вие бихте ли приели такива условия?

— Никой не ме е питал — рече Бен. — Случаят с вас не е такъв.

— Нали ви казах, че ще ни го предложат — изцвъртя Чарли.

— Не можем да приемем — спокойно заяви Иван. — Ще бъдем безпомощни. Да речем, че хората са искрени. Да речем, че когато разкрият истинската ни природа, не ни унищожат. Какво ни дава основание да вярваме, че Империята винаги ще се управлява с добронамереност? Не бива да поемаме такъв риск. Оцеляването на расата трябва да бъде гарантирано.

— Няма такива гаранции!

— Трябва да напуснем нашата система и да се разселим из вселената. Когато се установим в много системи, хората няма да смеят да ни нападнат — каза Джок. Жестовете й изразяваха нетърпение.

— Убедена ли си, че не можем да приемем това предложение? — попита Чарли.

Джок:

— Вече го обсъждахме. Хората ще поискат да разоръжат воините. Господарите ще обявят война и тя ще избухне тъкмо когато човеците я очакват. Те не са глупаци и офицерите им се страхуват от нас. Наблюдателите им ще бъдат подсигурени от могъща бойна сила. Ако се престорим, че приемаме, те ще се чувстват в правото си да ни унищожат: спомни си съдбата на разбунтувалите се човешки планети. Това предложение дори не може да ни спечели време.

— Тогава им дайте отговора, за който се разбрахме — заповяда Иван.

— Посланикът съжалява, но подписването на такъв договор ще превиши пълномощията му. Ние имаме право да говорим от името на всички сламкари, но само в определени граници.

— Не можете да ги обвинявате за това — каза доктор Хорват. — Проявете разбиране, сенаторе.

— Опитвам се да проявявам разбиране и не ги обвинявам. Направих им предложение, нищо повече. — Фаулър отново се обърна към извънземните. — В Империята са влизали и планети въпреки волята си. Те не са получили такива привилегии…