Лари Нивън - Прашинка в Божието око

— Значи сте скрили оръжията си, така ли? — попита Блейн.

— Наистина имаме оръжия — отговори Джок. — Но ние обитаваме само една звездна система, милорд. Нямаме расови врагове и почти не разполагаме със суровини, за да ги разхищаваме за бойни кораби — нашите военни сили по-скоро са като вашата полиция, отколкото като флота или морските ви пехотинци. — Сламкарската полуусмивка не казваше нищо повече, но като че ли изразяваше друга мисъл: извънземните щяха да са глупаци, ако признаеха на хората колко оръжие имат.

Сали радостно се усмихна.

— Нали ти казвах, чичо Бен…

Сенатор Фаулър кимна.

— Още един въпрос, Чарли. Колко често имат малки сламкарите, които не са стерилни?

Отговори Джок. Когато другата кафяво-бяла се поколеба, на Дейвид Харди му се стори, че забелязва някаква размяна на информация с жестове.

— Когато им позволят — спокойно отвърна извънземната. — При вас не е ли така?

— А?

— Вие контролирате броя на населението си чрез икономически стимули и принудителна емиграция. Нито едната алтернатива не ни е достъпна, и все пак нашите инстинкти за възпроизводство са също толкова силни, колкото вашите. Господарите ни се размножават, когато могат.

— Искаш да кажеш, че имате законови механизми за ограничаване на населението, така ли? — попита Хорват.

— По принцип, да.

— А защо не ни го казахте? — каза сенатор Фаулър.

— Не сте ни питали.

Доктор Хорват се усмихна. Сали също. Напрежението в залата се разреди. Само че…

— Вие съзнателно сте заблудили лейди Сали — предпазливо рече капелан Харди. — Моля, обяснете ми защо.

— Онази посредничка служеше на господарката на Джок — отвърна Чарли. — Тя ще ви обясни. Моля да ни извините, но трябва да преведа на посланика казаното до този момент. — Тя зацвъртя.

— Джок, бъди извънредно внимателна. Спечелихме симпатиите им. Сега искат да намерят основания, за да ни повярват. Когато са в настроение, тези хора са способни да се отъждествяват почти като посредниците, но това може бързо да се промени.

— Слушах разговора — рече Иван. — Направи всичко възможно, за да ги убедиш. Ако някога се изплъзнем от тяхната власт, ще сме от полза за всички тях и ще представляваме икономическа необходимост за влиятелни човешки групи.

— Смятала е, че истината ще ви разстрои — каза Джок. — Не съм сигурна какво точно е казала. Не го е обсъждала с мен. Ние рядко говорим за секс и възпроизводство дори в семействата си и почти никога извън тях. Тази тема е… Вие нямате дума за такава емоция. Може да се оприличи на срам, но няма да е точно. А вие съзнавате колко силно се отъждествяват посредниците със своите фюнч(щрак)и. Лейди Сали не обсъжда спокойно сексуални въпроси, нито й е приятно. Нейната посредничка е изпитвала същите чувства и е знаела, че стерилността на нашия подвид ще разстрои Сали. Когато научихте, вие наистина се смутихте. Казвам ви всичко това, но не съм съвсем сигурна: изобщо не сме допускали, че този въпрос е толкова важен за вас.

— Цялата тази подозрителност е била излишна — рече Сали. — Радвам се, че изяснихме нещата.

Сламкарката сви рамене.

— Въпреки нашите способности някои недоразумения между различните видове са неизбежни. Спомняте ли си случая с вратите на тоалетните?

— Да. — Сали знаеше какъв ще е следващият въпрос на Бен Фаулър и побърза да го изпревари. — След като вече говорим открито, какво точно правят вашите господари, когато не искат деца? — Тя усети, че се изчервява. Доктор Хорват я гледаше любопитно. „Развратен старец“ — помисли си момичето. Не бе справедлива към него, разбира се.

Сламкарките зацвъртяха помежду си.

— Най-често се използва въздържание — отвърна Джок.

— Освен това имаме химически и хормонални методи като вашите. Желаете ли да ги обсъдим?

— Повече ме интересуват стимулите — тежко каза сенатор Фаулър. — Какво става с господарите, кафявите и всички останали, ако започнат да правят деца на всеки шест месеца?

— Вие не бихте ли определили това като поведение, поставящо независимостта над благото на расата? — попита Джок.

— Да.

— Ние също.

— И така са започвали войните ви — заключи научният министър. — Сенаторе, при цялото ми уважение, смятам, че получихме отговори на въпросите си. Сламкарите контролират броя на населението си. Когато индивидите престанат да го правят, се стига до конфликт. Понякога това води до войни. Каква е разликата с хората?

Бенджамин Фаулър се засмя.

— Докторе, постоянно ми изтъквате своята гледна точка, която има етична основа. Но изобщо не обръщате внимание на моята. Никога не съм твърдял, че човешката раса превъзхожда сламкарската — нито по морал, нито по интелигентност. Твърдя само, че това е моята раса и че аз съм натоварен да защитавам човешките интереси. — Той отново се обърна към извънземните. — След като вече сте виждали бойната ни мощ, какво мислите за Империята?