Саймън Грийн - Светът на призраците

Диана въздъхна и протегна крака, колкото й позволяваше претъпканата кабина. Бе очаквала да преживее какво ли не през първата си мисия на чужда планета, но скуката не влизаше в списъка. Сигурно скоро щеше да се зарадва и на двамата щурмоваци, ако се върнеха в катера, за да има с кого да поговори. Те поне имаха какво да правят, дори и само да наблюдават и допълват системите на Сигурността. А тя трябваше да седи и да слуша как компютърът си говори сам, да чака някакво затруднение, за да се намеси. Пък и тогава не би могла да направи нещо особено. Отново въздъхна тежко и потъна в сърдитото си настроение. Не беше честно. Откакто кацнаха на тази окаяна планета, не й позволиха да свърши нищо смислено. Жадуваше да се случи каквото и да е, стига да е ново — дори опустошителна катастрофа, за да има малко действие. Всичко щеше да е по-добро от тази скука.

Е, почти всичко. Не забравяше какво стана, когато разгърна своя есп по време на полета. На Ансилай имаше и други освен тях, а сензорите да вървят по дяволите. Които и да са онези, бяха опасни. Тя почувства ярост и мощ, надхвърлящи всичко, срещано от нея досега. Беше толкова могъщо, че едва не изгори съзнанието й дори само докато сканираше. Оттогава непрекъснато потискаше своя есп и нямаше никакво намерение да го разгръща, каквато и скука да я налягаше. Тя леко се намръщи от неприятната посока, която избраха мислите й, но нямаше как да се скрие от тях. Капитан Сайлънс знаеше що за сила ги нападна, колкото и безсмислено да прозвуча неговото обяснение. Когато той се върне, все някак ще изкопчи отговора от него. Винаги можеше да го сканира набързо. Ще влезе в съзнанието му и ще изчезне, преди той да усети нещо. Разбира се, нямаше да го направи. Само като помисли и се обля в студена пот. Империята много грижливо дресираше своите еспери още от деца, за да не злоупотребят никога с дарбите си. Освен в полза на Империята.

— Изследователката Фрост до катера. Потвърдете приемането и опишете положението си.

Диана седна вдървено, когато студеният, спокоен глас на Изследователката прозвуча през комуникационната й присадка.

— Тук е еспер Вертю. Катерът засега е в безопасност. Нищо не се е случило, откакто тръгнахте. А къде сте сега?

— На около две мили източно от площадките за кацане, сектор на картата А, Т, осемдесет и осем. Върна ли се Капитанът?

— Не. Не се е свързвал с нас и ние не успяхме да се свържем с него. Нещо наоколо влияе на комуникационната система — работи, когато й хрумне.

— Надявах се Капитанът да е при вас, но можем да действаме и без него. Официално съобщение за дневника — Ансилай, Първи ден, 15:43 часа. Открих нещо, което според всички признаци е космически кораб на чужда раса, разбил се е на около две мили от Тринадесета база. Корабът е с тежки повреди, досега не забелязах пилоти или други членове на екипажа.

— Чужд кораб ли? — възбудено възкликна Диана, щом Фрост млъкна. — От кой тип? Чий е?

След кратка пауза Фрост отново заговори сдържано и невъзмутимо:

— Непознат е, еспер.

Диана впери невиждащ поглед в контролните табла, а в ума й бушуваше вихрушка. Дори тук, по Границата, рядко се срещаха раси, пътешестващи из Космоса, а да се натъкнат на нова, непозната разновидност!… От такива случки се градяха блестящите кариери. Внезапно се сети за нещо.

— Изследователко, възможно ли е да са представители на расата, създала металната гора?

— Възможно е, но не особено вероятно. Ако една раса е достатъчно разумна да създаде с генно инженерство тези дървета, тя несъмнено ще може и да приземи кораб, без да го потроши. Слушай внимателно, еспер. Налага се да излезеш от катера. Нужна си ми тук, до мен, за да проучим кораба. Щурмоваците ще те придружат, за да осигурят безопасността ти.

— Тоест да оставим катера без охрана? — учуди се Диана.

— Катерът сам ще се погрижи за себе си. Один, премини в пълна бойна готовност. Потвърди.

— Потвърждавам — отвърна Один.

Вероятно се дължеше само на въображението й, но Диана би се заклела, че долови нотки на вълнение в иначе неизменно равния глас на ИИ.

— Один, непрекъснато ще правиш опити да се свържеш с Капитана — допълни Фрост. — Никак не ми харесва, че не установяваме контакт с него толкова време. Еспер, това се отнася и за тебе. Може повече да ти провърви, щом се отдалечиш от Тринадесета база. Один, в какъв етап са възстановителните ти операции?

— Имам напредък. Всички основни системи са включени и работят нормално.

— А структурната цялост на катера? Можем ли да излетим, ако се наложи?