Клифърд Саймък: Човекоядци

— Забравяте, че една корпорация може да съществува с векове. Тук именно корпорациите са движещата сила. А междувременно работещите по проекта получават големи предимства. Струва си трудът.

— Но нали не могат да се върнат на Земята… тоест на Свят-1.

— Все Свят-1 ви е в устата — каза Сътън. — Работещите по проекта са обсипани с блага, каквито Свят-1 изобщо не може да им предложи. Работите например двайсет години по проекта и на петдесетгодишна възраст — в отделни случаи по-рано — получавате широк избор от варианти за пенсия — имение някъде в Света на гагарите, вила в свят с райски климат, ловджийска хижа в някой друг свят с невероятно разнообразие на дивеч. Заедно с близките си, ако имате такива, с множество слуги… и всяко ваше желание е закон. Кажете, мистър Латимър, възможно ли е такова блаженство, ако човек остане в Свят-1? Изброих само някои възможности, а има още много.

— Гейл каза, че могат да ме върнат в Къщата на гагарите. Значи е възможно хората да се движат между паралелните светове, обаче не и обратно към Свят-1.

— Точно така. Запасите за всички светове се транспортират до този свят и оттук се разпращат към останалите станции.

— Но как? Как става всичко?

— Нямам представа. Работи се по съвсем нова технология. Някога мислех, че е излъчвател на материя, ала по-късно разбрах, че греша. Съществуват някакви врати. В кавички, разбира се. Предполагам, че подробностите са известни на група подбрани инженери, но едва ли е посветен някой друг.

— Споменахте за близките.

— Тук има семейства.

— Но аз не забелязах…

— Децата са на училище. В момента хората не се разхождат много-много. Ще се раздвижат, щом дойде време за вечерния коктейл. Нещо като местен клубен обичай. Затова обичам да ставам рано. Тогава наоколо няма хора и паркът е само мой.

— Сътън, на вас положението сякаш ви харесва?

— Нямам нищо против положението — заяви Сътън. — То е за предпочитане пред онова, което имах в Свят-1. Там репутацията ми беше унищожена от глупав спор с неколцина колеги. Съпругата ми почина. Университетът ме заряза в беда. Тъй че когато ми предложиха прилична работа…

— Без да споменавате точно каква?

— Ами… всъщност да. Но условията за наемане звучаха привлекателно, освен това щях да бъда единствен ръководител на подготвеното изследване. Право да си кажа, вкопчих се в шанса и с двете ръце.

— Сигурно после доста сте се изненадал.

— Вярно е, изненадах се. Трябваше ми известно време, за да привикна с положението.

— Ала защо им е бил нужен палеонтолог?

— Искате да кажете, защо алчните, цинични корпорации си харчат парите за някакъв палеонтолог?

— Горе-долу това имах предвид.

— Слушайте, Латимър, хората, които ръководят корпорациите, не са чудовища. Те са разбрали, че непременно трябва да се изследва един буквално уникален свят — наследник на мезозоя, който от години е най-интригуващата част от историята на нашата планета. Разглеждат го като принос към човешкото познание. Когато издадат книгата ми, тя ще описва този свят, какъвто е бил преди срещата си с човешката дейност.

— Когато издадат книгата ви ли?

— Когато стане безопасно да се обяви, че са открити паралелни светове и започва тяхната колонизация. Естествено аз няма да доживея до издаването, но все пак изпитвам известна гордост. Тук открих потвърждения на позицията, заради която бях осъден от колегите си. Шантави разсъждения, така ми казваха, ала ето че те се оказаха шантавите. Книгата ще отмъсти за мен.

— И го смятате за важно? Дори след смъртта?

— Важно е, разбира се. Дори след смъртта. — Сътън погледна часовника си. — Мисля, че вече е време. А, забравих да ви питам: не сте ли гладен? Хапнахте ли нещо?

— Забравих за яденето — каза Латимър. — Но не съм гладен.

— В бара ще има сандвичи — увери го Сътън. — С тях ще се подкрепите, поне колкото да дочакате вечерята.

— Един последен въпрос, преди да тръгнем. Казахте, че влечугите са се развили. В каква насока? Как са се променили?

— В доста отношения. Първо телесно, то се знае. Може би има и етологични промени — промени в поведението, макар че не съм съвсем сигурен. Не знам какво е било поведението им преди. Някои от големите хищници изобщо не са се променили. В много от случаите предполагам леко повишени способности. Навярно плячката им е станала по-бърза, по-хитра и хищниците е трябвало да се поразмърдат или да измрат от глад. Най-удивителната промяна обаче е в интелигентността. Има един вид, съвършено нов, доколкото знам, който, изглежда, е развил подчертано висока интелигентност. Ако това е разум, то насоката му е твърде странна. Трудно ми е да преценя точно. Навярно сте чел, че някои динозаври са заемали първо място в класацията на най-глупавите същества, бродили някога по Земята. Не са имали и капчица съобразителност.