Клифърд Саймък: Човекоядци

— Може би дори ще изрови папките, за да ви обясни — каза Гейл. — Както споменах, вие оставате тук. Вече не представлявате проблем. Затворник сте като нас и ние като вас. Навярно бихме могли да ви върнем в Къщата на гагарите, но това ми се струва нежелателно. Само ще разстроим тамошните обитатели. А сега вероятно ще решат, че просто сте се залутал и сте загинал — убит от мечка, ухапан от гърмяща змия или удавен в някое тресавище. Ще ви потърсят и като не намерят нищо, ще се примирят. Изгубил сте се, какво толкова; и за миг няма да им хрумне, че сте избягал. Мисля, че ще е най-добре да оставим нещата дотук. След като попаднахте при нас и след време ще узнаете почти всичко за операцията, нямаме друг изход, освен да бъдем откровени. От само себе си се разбира, че предпочитаме сведенията да не излизат извън щаба.

— В Къщата на гагарите висеше моя картина.

— Сметнахме го за изящна подробност — рече Гейл. — Един вид дружески жест. Можем да я доставим тук.

— Не затова питах — каза Латимър. — Чудех се… дали темата на картината не е свързана с онова, което ми сторихте? Дали не сте се изплашили, че ще продължа да рисувам картини, изобличаващи провала на великолепната ви икономическа структура?

Гейл се сконфузи.

— Не знам — въздъхна той.

— Трябва да ви кажа, че ако наистина е така, заставате на много хлъзгава почва и носите дълбок комплекс за вина.

— Тия неща са извън моята отговорност — заяви Гейл. — Не мога дори да ги коментирам.

— Значи само това искате от мен? Да си кротувам? Просто да бъда гост на всички тия великодушни корпорации?

— Освен ако решите да ни разкриете как попаднахте тук.

— Вече ви казах, че няма да го разкрия. Засега. Е, ако ме подложите на изтезания…

— Няма да ви изтезаваме — обеща Гейл. — Ние сме културни хора. Съжаляваме за някои свои действия, ала не можем да не изпълним дълга си. Дълг не към онова, което наричате великодушни корпорации, а към цялото човечество. Човешкият род е подхванал нещо добро; нямаме право да търпим подмолни действия. И не искаме да рискуваме. А сега може би трябва да повикам някого да ви съпроводи до стаята. Предполагам, че снощи не сте мигнал.

Стаята на Латимър се намираше на един от най-горните етажи и беше по-просторна и много по-изящно обзаведена от жилището му в Къщата на гагарите. Като надникна през прозореца, той се убеди, че бреговата линия е почти същата. На изток се простираше мътната сивота на океана и прибоят все тъй долиташе да се разбие в канарите. Малко по-навътре група същества с дълги шии цамбуркаха из водата. Латимър се вгледа и разбра, че ловят риба. Тук-там из хълмовете, които се надигаха от самото море, бродеха чудовищни влечуги, някои на малки стада, други поотделно. Далечината ги смаляваше и никое от тях не изглеждаше необичайно едро. Дърветата пред очите му почти не се различаваха от ония, които познаваше. Единствената смущаваща подробност бе липсата на трева.

Помисли си, че е бил изпаднал в опростенчество, когато се хвърли в пробива с твърдата увереност, че ще бъде пренесен в настоящето — в Свят-1 или както още го наричаха. Макар че не смееше да си го признае, в дъното на душата си беше таил надежда, че ще се добере до реалния свят, ще успее да разобличи виновниците и да сложи край на престъпната им дейност.

Сега разбираше, че няма никакъв шанс, пък и никога не бе имал. В Свят-1 не би открил никакви съществени доказателства, освен неколцина високоплатени лакеи, които изпълняват прости и необходими задачи. Частни детективи, тайни помощници като бостънския агент за недвижими имоти и Кембъл, който бе обявил Къщата на гагарите за продан или даване под наем. Несъмнено табелата, съобщаваща за това, се слагаше само когато наближаваше потенциален, така да се каже, клиент. Не ще и дума, Кембъл изкарваше добри пари от някой таен фонд за ролята си — да предлага къщата, а после може би да откарва колата на изчезналия човек. Сигурно поемаше известни рискове, но те бяха минимални. Дори да го хванеха на местопрестъплението, нямаше начин да открият връзката му с проекта. Той едва ли имаше представа за операцията. Разбира се, шепа хора от Свят-1 трябваше да знаят и да поддържат някаква връзка с тукашния център. Ала тия хора несъмнено бяха достопочтени, не особено известни граждани, всички до един извън подозрение. Те действаха твърде предпазливо, а връзката им с този свят явно не можеше да се засече и не оставяше следи.

Тия няколко високопоставени личности и навярно шепа наемници, без ни най-малка представа за истинската цел на действията, бяха единствените хора от Свят-1, свързани с проекта. Сърцето на акцията беше в тази сграда. Тук можеха да работят в безопасност. Нямаше начин да ги открият. Гейл дори не си направи труда да отрича, само го отпрати към Брийн за по-задълбочени обяснения. И ако успееше да се добере до него, Брийн също нямаше да отрече.