Клифърд Саймък - Планетата на Шекспир

— Цялата система е полудяла, ако се осланя на случайността — каза Никодим. — С тунела не се пътува. С него се играе игра, която той винаги печели.

— Но този никъде не те отвежда — простена Хищника. — Не съм придирчив къде ще отида — където и да е, но не и тук. Горещата ми надежда е, че ще можете да го поправите, така че да ме отведе някъде.

— Бих предположил — рече Хортън, — че е построен преди хилядолетия и че от векове е изоставен от тези, които са го построили. Без съответната поддръжка се е повредил.

— Но не е там въпросът — възпротиви се Хищника. — Въпросът е можете ли да го поправите?

Никодим се бе приближил до таблото, разположено в скалата до тунела.

— Не знам — обади се той. — Дори не мога да отчета показанията, ако това са някакви уреди. Някои от тях изглеждат като устройства за настройка, но не съм сигурен.

— Няма да ги повредиш, ако опиташ и видиш какво става — подхвърли Хортън. — Положението няма как да стане по-лошо.

— Стига да бе възможно — отвърна Никодим. — Не мога да ги достигна. Изглежда, някакво силово поле ги огражда. Тънко като хартия навярно, защото си слагам пръстите върху инструментите или поне си мисля, че ги поставям върху тях, но те не се допират. На практика не ги докосвам. Мога да ги почувствам под пръстите си, но в действителност не се допирам до тях. Сякаш са покрити с хлъзгава смазка.

Вдигна ръката си и я огледа внимателно.

— Но няма никаква смазка — заключи той.

— Проклетото нещо действа само в едната посока — изруга Хищника. — Трябва да действа и в двете посоки.

— Дръж си устата затворена — сряза го Никодим.

— Мислиш ли, че можеш да направиш нещо? — попита Хортън. — Казваш, че там има силово поле. Можеш самият ти да хвръкнеш във въздуха. Разбираш ли нещо от силови полета?

— Абсолютно нищо — рече Никодим весело. — Даже не знаех, че може да съществува такова нещо. Просто го нарекох така. Терминът изскочи в главата ми. Не знам обаче какво е.

Сложи на земята кутията с инструменти, която носеше със себе си, и коленичи, за да я отвори. Започна да изважда инструменти и да ги нарежда върху скалната пътека.

— Взел си неща, за да го поправиш — извика ликуващо Хищника. — Шекспир нямаше инструменти. Нямам никакъв проклет инструмент, казваше той.

— Да-да, само колко хубава работа биха му свършили, ако ги имаше — отвърна Никодим. — Освен да ги имаш, трябва и да знаеш как да си служиш с тях.

— А ти знаеш ли как? — запита Хортън.

— Можеш да се обзаложиш, че знам — отговори Никодим. — Нося точно този инженерен превъпъл.

— Инженерите не използват инструменти. Използват ги механиците.

— Не ми досаждай — каза Никодим. — При вида и допира с инструментите всичко си идва на мястото.

— Няма да мога да понеса гледката — рече Хортън. — Мисля, че ще си отида. Хищнико, спомена нещо за руините на град. Нека да ги разгледаме.

Хищника се безпокоеше.

— Но ако той има нужда от помощ. Може би някой да му подава инструментите. Ако има нужда от морална подкрепа…

— Ще имам нужда от нещо повече от морална подкрепа — обади се роботът. — Ще имам нужда от голяма доза късмет, а и известна божествена намеса никак не би попречила. Вървете и разгледайте вашия град.

И най-силното въображение не би го определило като град. Имаше не повече от две дузини постройки, при това всичките доста малки. Бяха продълговати каменни здания и приличаха на бараки. Селището се намираше на около километър и половина от постройката, към чиято фасада бе прикрепен черепът на Шекспир, и бе разположено върху леко възвишение над застояло езеро. Гъст храсталак и отделни дървета бяха израсли между сградите. На няколко места дърветата в близост до стени или ъгли на постройки бяха откъртили или отместили част от зидарията. Докато повечето от зданията бяха погълнати от буйната растителност, тук-там минаваха пътеки.

— Шекспир прокара пътеките — обясни Хищника. — Той изследва мястото и пренесе някои неща у дома. Не много, само от време на време. Нещо, което му харесваше. Да не безпокоим мъртвите, казваше той.

— Мъртвите ли? — запита Хортън.

— Е, добре, може би звучи твърде драматично, като ги наричам така. Заминалите си тогава, тези, които са си отишли. Макар и това да не звучи както трябва. Как могат да бъдат обезпокоени тези, които са си заминали?

— Всички постройки изглеждат еднакви — рече Хортън. — Приличат ми на бараки.

— Бараки е дума, която не знам.

— Постройка, в която могат да се подслонят множество хора.