Клифърд Саймък - Планетата на Шекспир

— Само през трупа ми.

— Знаете ли, и аз се чувствам почти така. Той е доста чудноват екземпляр и може да представлява сериозен проблем да го потопим в студения сън. А преди да опитаме това, трябва да познаваме химическата основа на организма му.

— Което ми напомня, че няма да се върнем на Земята. Какво се печели? Накъде възнамерява да върви Кораба?

— Не знам — рече Никодим. — Разбира се, говорили сме от време на време. Кораба, сигурен съм, не се е опитвал да скрие нищо от мен. Имам чувството, че Кораба сам не знае какво мисли да направи. Просто да продължи, предполагам, и да види какво може да намери. Давате си сметка естествено, че Кораба, стига да поиска, може да чуе всичко, което си говорим.

— Това не ме притеснява — отвърна Хортън. — Както изглежда, всички сме еднакво закъсали. А ти ще си закъсал по-дълго и от мен. Каквото и да е положението, предполагам, че ще трябва да го приема, тъй като нямам друг избор. Отдалечен съм на почти хиляди години от дома и с хиляди години изостанал от Земята в този момент. Кораба несъмнено е прав, като казва, че ако се върна, ще бъда неудачник. Всичко това може да се приеме с ума, но предизвиква странни усещания в стомаха. Ако другите трима бяха тук, представям си, че щеше да е различно. Имам чувството, че съм ужасно самотен.

— Не сте самотен — обади се Никодим. — Имате Кораба и мен.

— Да, предполагам, че е така. Изглежда, непрекъснато забравям.

Той се отдалечи от масата.

— Вечерята беше чудесна — рече той. — Искаше ми се да бе хапнал с мен. Преди да си легна, мислиш ли, че ще създам проблем на стомаха си, ако хапна едно парченце от печеното, както е студено?

— За закуска — каза Никодим. — Ако искате такова парченце за закуска.

— Добре тогава — примири се Хортън. — Има още нещо, което ме смущава. Така, както сте екипирани, нямате наистина нужда от човек в тази експедиция. По времето, когато правехме тренировките, човешкият екипаж имаше смисъл. Но вече не. Ти и Кораба можете да свършите работата сами. Като се има предвид каква е ситуацията, защо просто не са ни изхвърлили? Защо са си направили труда да ни качат на борда?

— Опитвате се да унижите себе си и човешката раса — рече Никодим. — Но това е само реакцията на шока от всичко, което току-що научихте. Ако започнем отначало, идеята бе да се качат на борда познания и техника, а единственият начин да се направи това бе чрез човешки индивиди, които притежаваха знанията и познаваха техниката. По времето, когато корабите отлетяха обаче, бяха намерени други средства за предаване на техническите познания — с помощта на превъплите, които можеха да превърнат дори такива прости роботи като мен в многостранни специалисти. Но дори така на нас щеше да ни липсва все пак един фактор, тази странна черта, човечността, биологичната обусловеност на човека, каквато още нямаме и която никой специалист по роботика не е успял досега да вгради в нас. Споменахте за вашия робот-треньор и за ненавистта ви към него. Ето какво се получава, когато се премине определена точка при подобрението на роботите. Постигат се добри възможности, но човечността, която трябва да ги балансира, липсва и роботът, вместо да стане повече подобен на човека, става арогантен и непоносим. Може би винаги ще е така. Човечността може да е свойство, което да не може да се достигне по изкуствен път. Предполагам, че е възможно една експедиция до звездите да се проведе успешно само с роботи и техните кутии с превъпли на борда, но няма да е истинска човешка експедиция, а това бе основната цел на тази и другите експедиции да търсят планети, където хората от Земята могат да живеят. Роботите сигурно биха могли да извършват наблюдения и да вземат решения и в девет случая от десет наблюденията биха били точни и решенията съвсем правилни. Но в останалия десети случай едното или и двете неща можеха да са погрешни, защото щяха да разглеждат проблема с очите на роботи и да взимат решения с мозъците на роботи, на които им липсва това качество от първостепенно значение — човечността.

— Думите ти са утешителни — каза Хортън. — Дано само да си прав.

— Повярвайте ми, сър, прав съм.

Хортън, вече е време да си лягаш , обади се Кораба. Хищника ще дойде да се срещнете сутринта и трябва да поспиш малко.

Но сънят не дойде лесно.

Като лежеше по гръб и гледаше нагоре в чернотата, неизвестността и самотата го заляха, неизвестността и самотата, които досега бяха задържани.