Клифърд Саймък - Планетата на Шекспир

— Всичко това наистина е вярно — съгласи се Никодим. — Аз съм това, което казвате. Машина за изпълнение на поръчки, за вдигане на предмети и за още малко неща. Капацитетът на мозъка ми е малък. Но когато имаш два мозъка или три…

Хортън изпусна лъжицата си на масата.

— Ти си луд! — извика той. — Никой няма два мозъка.

— Аз имам — отвърна спокойно Никодим. — Точно в момента имам два мозъка — стария стандартен глупав мозък на робот и мозъка на готвач, а ако искам, мога да добавя още един мозък, въпреки че не знам какъв вид мозък би допълнил този на готвач. Може би мозък на диетолог, макар в набора да няма такъв вид мозък.

Хортън се овладя с усилие.

— Нека да започнем отначало — рече той. — Нека да тръгнем от прости неща и да вървим бавно и ясно, така че глупавият ми човешки мозък да може да следи какво казваш.

— Това бяха онези петдесет години — обясни Никодим.

— Какви петдесет години, по дяволите?

— Онези петдесет години, които изминаха след замразяването ви. За петдесет години могат да се извършат доста успешни изследвания и разработки, ако много хора се захванат с това. Вие тренирахте със съвършен робот, нали — най-добрия образец на хуманоидна машина, който някога е бил създаден.

— Да, така беше — отговори Хортън. — Спомням си го, сякаш бе едва вчера…

— За вас — каза Никодим — ще е едва вчера. Хилядите години оттогава са нищо за вас.

— Беше един малък негодник — продължи Хортън. — Беше тиранин. Знаеше три пъти повече от нас и можеше поне десет пъти повече. Набиваше ни всичко това по своя любезен, мазен, противен начин. Беше толкова хитър, че никога не можехме да го укорим. Всички го мразехме кучия му син.

— Ето, виждате ли — рече тържествуващо Никодим. — Това не би могло да продължи. Такава ситуация е недопустима. Ако бе изпратен с вас, помислете си за всички спречквания, за сблъсъка на личностите. Ето защо аз съм с вас. Не можеха да използват такъв като него. Трябваше да ви дадат прост, кротък глупак като мен, робот от вида, на който сте свикнали да заповядвате и който няма да има нищо против да му заповядвате. Но прост, кротък глупак като мен нямаше да може да се справи със собствени сили в случаите, в които необходимостта понякога може да изисква това. Така че им хрумна идеята за допълнителни мозъци, които да могат да се включват в помощ на глупав мозък като моя.

— Искаш да кажеш, че разполагаш с цяла кутия допълнителни мозъци, които просто включваш!

— Не точно мозъци — поясни Никодим. — Те се наричат превъпли, макар да не съм сигурен защо. Веднъж някой ми каза, че терминът бил съкращение от превъплътяване. Има ли такава дума?

— Не знам — отвърна Хортън.

— Добре, както и да е — рече Никодим. — Имам превъпли за готвач, за лекар, за биохимик мисля, че схващате идеята. Във всеки от тях е закодиран по един пълен университетски курс. Броих ги веднъж, но вече съм забравил. Предполагам, че бяха около две дузини.

— Така че наистина е възможно да си способен да поправиш този тунел на Хищника.

— Не бих разчитал на това — каза Никодим. — Не знам какво се съдържа в инженерния превъпъл. Има толкова много различни инженерства химическо, машинно, електро.

— Най-малкото ще имаш инженерно образование.

— Така е. Но тунелът, за който говореше Хищника, сигурно не е построен от хора. Хората не биха имали време…

— Може и да е построен от хора. Имали са почти хиляда години, за да направят куп неща. Спомни си какво е било извършено за петдесетте години, за които ми спомена.

— Да, знам. Възможно е да сте прав. Може да не е било толкова добре да се осланят на кораби. Ако хората се бяха осланяли на кораби, не биха стигнали толкова далеч досега и…

— Биха могли, ако са разработили кораби, по-бързи от светлината. Може би след като веднъж се постигне това, вече няма да има естествена граница. Щом се премине скоростта на светлината, вероятно няма да има ограничение колко по-бързо от нея да се движи човек.

— Някак си не мисля, че са разработили кораби, развиващи свръхсветлинна скорост — каза Никодим. — Много слушах за това по времето след като ме включиха в проекта. Изглежда, никой не намираше истинска отправна точка, нямаше реална представа за нещата, от които зависеше всичко. Това, което по-вероятно се е случило, е хората да са кацнали на планета, не чак толкова отдалечена като тази, където сме сега, да са намерили един от тунелите и сега да ги използват.

— Но не само хората.

— Не, това е съвсем очевидно в случая с Хищника. Не можем да имаме и представа колко други раси вероятно ги използват. Ами какво ще стане с Хищника? Ако не приведем в действие тунела, той ще иска да се качи на кораба с нас.