Клифърд Саймък - Магистрала на вечността

Дейвид изкачи стената и седна до тях.

— Хенри е тук с нас — каза Коркорън. — Говорехме с него. Приятен и полезен разговор.

— Помислих си, че може да е тук — каза Дейвид. — Усетих го. Хенри, радвам се, че си с нас. Цялото семейство ще е заето с погребението. Всички ще сме там, с изключение на Спайк. Имаш ли представа къде може да е той? Би ли го потърсил?

Нямам представа, Дейвид. Никой не може да го проследи. Може да е навсякъде. Но това не е от особено значение. Той всъщност не е член на семейството.

— В момента е — каза Дейвид.

— Мен ме интересува друго — каза Коркорън. — Стана ли ясно от какво умря Геън?

— Хорас го огледа. Гръдният му кош е бил разкъсан така, сякаш някаква огромна лапа го е съдрала. Не разбирам как е могъл да остане жив толкова време, за да ни предупреди. Беше почти мъртъв, когато Машината му катастрофира.

— Колко е продължило? Имам предвид пътуването от Атина до тук.

— Вероятно само миг.

— Наистина. По време на нашето пътуване от Ню Йорк за момент стана тъмно, а веднага след това се ударихме в земята.

— Предполагам — каза Дейвид, — че Хорас е единственият от нас, който можеше да се сети да прегледа Геън. Той напъва мозъка си да прониква в същността на нещата, да планира. Точно в момента той е подредил и трите Машини на поляната. Машината на Геън е в ред. Приземяването в цветната леха въобще не я е повредило. Хорас е напълнил и трите с храна и с някои от оръжията на Тимъти.

— Значи, решили сте да отпътувате?

— Да, предполагам, че е така, макар и да не знам точно къде и кога ще отидем. Хорас ни е разделил по различните машини.

— А ако вие заминете, ние ще тръгнем ли с вас?

— Разбира се. Не сме толкова много. Твърде вероятно е да имаме нужда от вас.

— Сигурно трябва да сме ви благодарни?

— Благодарни или не, вие тръгвате с нас. И двамата.

— Не мисля, че ще ми е по-приятно да остана тук — каза Коркорън, — хванат в капана на тези няколко акра на изместения времеви отрязък.

— Странно как се подрежда всичко — замислено, сякаш говореше на себе си, каза Дейвид. — Имам предвид със семейството. Хорас, твърдоглавият, практичен дървеняк, организаторът, планиращият. Ема, вайкаща се, пазач на нашите съвести. Тимъти, учащият. Инид, мислителката. И аз, безделникът, лошият пример, този, който кара останалите да се чувстват добродетелни.

— Казваш — обърна се Буун към него, — че Инид е мислителят. Стори ми се, че го употреби с особен смисъл…

— Във времето, от което идваме — отвърна Дейвид, — имаше поне възможност за мислене. Не беше необходимо някой да полага големи усилия, за да преуспее. Бяхме постигнали известен прогрес и той вече не ни интересуваше много. Затова мнозина запълваха свободното си време с мислене.

— Философия?

— Не, просто мислене заради самото мислене. Начин за убиване на времето. Това беше на голяма почит. Раждаха се куп велики идеи, които внимателно и логично биваха дискутирани, но никога не влизаха в употреба. Бяхме се изморили да вкарваме идеи в употреба. Специфичното при мисленето е, че то никога не свършва. Можеш да прекараш, както мнозина и направиха, целия си живот в мислене. Може би това бе и причината толкова много от нас да приемат идеята на Неограничените за превръщане на човеците в общество от безплътен интелект, мислещи същества, неограничавани от грубото биологично тяло.

— Звучи така, сякаш оправдаваш програмата на Неограничените.

— Ни най-малко — каза Дейвид. — Просто се опитвам да ви обясня ситуацията — такава, каквато беше за по-голямата част от човечеството.

— Но Инид…

— С нея е по-различно. Погледнете на нещата така. Тимъти изучава миналото на човечеството и се опитва да открие първичните, ранни недостатъци в човешката култура, като се надява, че с това ще помогне на останките от биологическата раса в бъдещето да заживеят по-нормално. Инид се опитва, мислейки, да начертае нови сценарии, които да служат за отправни точки на новата култура, ако някой от нашата раса оцелее биологически. Тимъти и Инид се стремят да открият нови пътища за нас. Дайте им време и те могат да създадат нов човешки модел.

Инид идва , каза Хенри.

Тримата слязоха от стената и я изчакаха прави.

— Готови сме да започнем — каза Инид.

— Хенри е тук при нас — каза Дейвид.

— Добре — отвърна тя. — Значи ще бъдем всички. Дори и Спайк е там. Дотъркаля се преди малко.

Тръгнаха по хълма към къщата. Коркорън и Дейвид вървяха отпред, а Буун и Инид ги следваха. Тя го хвана под ръка и каза поверително: