Клифърд Саймък - Гробищен свят

— А записките?

— Описваха една странна история — отговори тя. — Занесох ги на професор Торндайк и му разказах това, което току-що разказах на вас, помолих го да ги прочете и след като ги прочете, той седя известно време, без да ме гледа, без да гледа записките или каквото и да било, и най-сетне промълви една дума, която никога преди не бях чувала — Анахрон.

— Какво значи „Анахрон“? — попита Елмър.

— Това е митична планета — казах аз. — Някакво царство на мечтите. Нещо, измислено от археолозите, за което се теоретизира…

— Това е нова дума — каза Синтия. — Не съм питала доктор Торндайк, но подозирам, че произлиза от „анахронизъм“ — нещо, което не съответства на времето си, съвсем не съответства. Нали разбирате, години наред археолозите са откривали доказателства за съществуването на неизвестна раса, която е оставила надписи на множество други планети, може би на много повече, отколкото са им известни, защото техните откъслечни надписи са били намирани само заедно с произведенията на тамошните цивилизации…

— Сякаш са били пришълци, които са оставили някоя и друга дреболия след себе си — казах аз. — Може би са посетили много планети, а тези оставени от тях дреболии са намирани само на някои планети, и то съвсем случайно.

— Казахте, че имало някакви записки — рече Елмър.

— Нося ги в мене — каза Синтия. Бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади дълъг сгъваем портфейл. От него тя измъкна снопче нагъната хартия. — Това не е оригиналът — каза тя, — а копие. Оригиналът беше стар и похабен. Не би издържал дълго да се работи с него.

Тя подаде книжата на Елмър, който ги разгъна, хвърли им бърз поглед и ми ги подаде.

— Ще стъкна огъня, за да стане светло — каза той. — Чети на глас, за да можем всички да слушаме.

Записките бяха направени с несигурна ръка, най-вероятно ръката на стар и немощен човек. На места редовете бяха леко замазани, но достатъчно четливи. Горе на първата страница имаше цифра — 2305.

Синтия ме наблюдаваше.

— Това е годината — каза тя. — Така сметнах аз, а и мнението на професор Торндайк е същото. Ако човекът, който я написал, е бил оня, за когото си мисля, то тогава датата горе-долу съответства.

Елмър бе стъкнал огъня, хвърляйки жаравата при главните, и светлината бе достатъчна.

— Е, Флеч, защо не започваш? — рече той. И така, започнах.

2305

На моя внук, Хауърд Ленсинг:

На младини моят дядо ми разказа за едно събитие, което преживял като млад човек на моите години и сега, когато съм толкова стар, колкото беше той, когато ми го разказа, или дори пo-стар, го предавам на теб, но понеже си още малко момче, го записвам, за да го прочетеш, като пораснеш, и да разбереш още по-добре неговото значение.

По времето, когато ми разказа тая случка, дядо ми беше запазил разсъдъка си, нямаше никакви умствени увреждания, а само физически — каквито неусетно се проявяват у всеки с напредването на възрастта. И колкото и да е странен разказът, в него има, или поне на мен винаги тъй ми се е струвало, някаква закономерна правдивост, която свидетелства, че това е истина.

Моят дядо, не трябва да забравяш, е роден на Земята и дошъл на нашата планета Олдън, когато бил на средна възраст. Родил се в първите дни на Последната война, когато върху Земята се изсипали такъв ужас и опустошение, каквито човек трудно може да си представи. В дните на своята младост той взел участие в тази война — доколкото изобщо можел да участва човек, защото всъщност това не било точно война, в която се сражавали хора с хора, а война, в която машини и апарати се сражавали помежду си. На края, когато цялото му семейство и повечето му приятели били или загинали, или изчезнали (не зная кое от двете, а не съм сигурен дали и той е знаел), дядо ми се озовал в онази група човешки същества — малка отломка от тълпите, населявали някога Земята, — която излетяла с огромните звездолети, за да се засели по други планети.

Ала историята, която той ми разказа, нямаше нищо общо нито с войната, нито с преселението в космоса, а с едно произшествие, чието време не бе определил и чието място бе описал само приблизително. Останал съм с впечатлението, че това се е случило, когато бил още сравнително млад човек, въпреки че вече не си спомням дали наистина ми е казал това, или съм го съчинил според някакви вече забравени подробности от самия разказ. Признавам, че с течение на времето съм забравил много неща от него, макар че главните факти са все още ясно запечатани в ума ми.