Върнър Виндж - Огън от дълбините

Отначало виждаше мъгляво само някаква случайна светлинка. Когато очите й привикнаха, мъглата придоби очертания, постепенно се оформиха дъги, на места по-тъмни, на други — по-ярки. Минутка по-късно вече се различаваха и тъмни глъбини… Появиха се плътни черни линии, които разделяха дъгите. Картината ставаше все по-богата и по-сложна, разкривайки постепенно светлеещото пространство върху небосвода, където беше ядрото. Въртопът. Застинал, неподвижен, заемащ половината небе.

Тя чу как дъхът на Фам спря в гърлото му. Той каза нещо — мелодични гласни, които не можеха да бъдат нито трисквелайн, нито пък самнорск.

— Целият ми живот премина в едно нищожно малко ъгълче от това гигантско стълпотворение на светове и цивилизации. А аз си въобразявах, че съм владетелят на Вселената. Дори не съм и мечтал някога да обхвана с един-единствен поглед цялото величие на всемира.

Ръката му я прегърна още по-здраво, после отпусна хватката си и пръстите му замилваха тила й.

— Има ли шанс да зърнем поне част от Зоните?

Равна поклати отрицателно глава.

— Затова пък лесно можеш да си ги представиш — тя направи знак със свободната си ръка. Зоните на мисълта идваха веднага след необятното пространство на Галактиката. После Безпаметните дълбини се простираха чак до сияещото с мека светлина галактическо ядро. По-нататък идваше Великият застой, в който беше заченат човешкия род, където беше невъзможна свръхсветлинната скорост и цивилизациите се раждаха и умираха в сляпо невежество и абсолютна неизвестност.

Разбира се, тук беше и Отвъдното — звезди, отстоящи на една пета радиус от периферията и на четири пети от ядрото. Отвъдното явно излизаше доста извън познатата обща равнина, щом включваше места като Рилай. Мрежата в Отвъдното съществуваше, макар и под различни форми, от милиарди години насам. Тя не беше цивилизация; малко цивилизации оцеляват повече от милион години. Но въпреки това свидетелствата от древността, които пазеше, бяха доста пълни. Понякога дори можеха да бъдат разчетени и разтълкувани. Но в повечето случаи, за да се прочетат се изискваше превод на превода на превода. Данните препращаха от една изчезнала цивилизация към друга, без връзка помежду си, която да потвърди тяхната достоверност. А това бе дори по-объркващо от многоетапно препредаване на някое послание по мрежата. Въпреки всичко имаше неща, които бяха пределно ясни. Винаги са съществували Зони на мисълта, макар сега да се бяха свили навътре в себе си. Винаги е имало войни и мирни периоди, съществували са раси, успели да се издигнат над нивото на Великия застой, постоянно са се роили хиляди малки империи. Закономерно се появяваха раси, които преминаваха в Трансцендентното и се превръщаха в Сили… Или пък в плячка на Силите.

— Ами къде е Трансцендентното? Да не е онзи плътен мрак в далечината? — попита Фам.

Почти всичко, което се намираше над четиридесет хиляди светлинни години разстояние от центъра на Галактиката, беше Трансцендентното.

Фам отново замълча, този път за още по-дълго. Тя почувства как през тялото му премина слаб трепет.

— Като поговорих с онези на колелата, аз… мисля, че вече разбирам от какво се опитваш да ме предпазиш. Съществуват много неща, за които дори не съм чувал и които са способни да ме убият… Дори нещо по-лошо от това.

Най-сетне здравият разум възтържествува.

— Така е — каза тихо тя. — Но вината не е твоя, нито пък причината е в ограниченото време, с което разполагаш. Цял живот можеш да учиш и пак нищо да не проумееш. Колко време е нужно на рибата да разбере човешките постъпки и подбудите за тях? Знам, че този пример не е най-точният, но затова пък е ясен. За Силите от Трансцендентното ние сме като лишени от разум животни. Помисли си само как хората се държат с животните — изобретателно, садистично, милостиво, дори понякога са причина за пълното им унищожение. Всяка една от тези прояви има своите милиони разновидности в Трансцендентното. Зоните изпълняват ролята на естествена защита. Ако тях ги нямаше, най-вероятно не би съществувал еквивалент на човешкия разум. — Тя махна към мъждукащите звездни групи. — Отвъдното и онова, което е под него, са като дълбок океан, а ние — съществата, които го населяват — плуваме в неговата бездна. Намираме се толкова надълбоко, че онези от повърхността, които са по-висши от нас, не могат изобщо да ни стигнат. О, разбира се, те ловуват, а понякога поразяват горните слоеве с отрови, чийто състав дори не сме способни да установим. Но въпреки това дъното си остава относително безопасно място. — Тя замълча за миг. Имаше още примери за сравнение. — Както и в океана, тук също е налице постоянен стремеж на дребните организми към повърхността. Съществуват неща, които са постижими единствено на Върха. За тях са необходими съвършени устройства с много висок интелект, които са почти живи, но могат да действат само тук, долу. Когато разговаряхте, Блушел спомена за някои от тях — агравитационните фабрики и разумните механизми и апарати. Те представляват безценно богатство за Отвъдното, поне докато не се научим сами да ги изработваме. Сега всеки път, когато си ги набавяме, се излагаме на смъртен риск.