Върнър Виндж - Огън от дълбините

— Плавал ли си някога досега? — попита Перегрин.

Глупав въпрос.

— Амиии, чел съм доста по въпроса.

— Чудесно.

Перегрин го изтика при кила на катамарана.

— Пази пришълеца! Клякай долу и стой, колкото се може по-тихо.

Той би могъл да управлява лодката и сам, но за това трябваше да мобилизира всички свои части и да напрегне жили до скъсване.

Перегрин отдели техните два катамарана от останалите части на многочленната лодка. Дупката, образувала се в общата редица, още не личеше, но той вече виждаше как водата нахлува през кила на останалите части. Обърна пръта, с който се управляваше лодката, използвайки куката в другия му край, за да придърпа съседната част и да прикрие с нея тяхното отделяне от кея. Още пет минути и на това място щяха да останат само редица мачти, стърчащи от водата. Пет минути. Нямаше да успеят за нищо на света… ако не беше сигналът за сбор на фленсериерите. На възвишението войниците се трупаха на групи и сочеха развълнувано надолу към пристанището. Но въпреки това не помръдваха от местата си, защото чакаха заповед от Фленсер-Тайратект. Колко ли време щеше да мине преди някой високопоставен да реши, че дори сигналът за сбор може да бъде пренебрегнат.

Той вдигна платната.

Вятърът подхвана лодката и те се отблъснаха от кея. Перегрин се мяташе от едно място на друго. Дори лишен от Ръм, той пак си спомни вкуса на морската сол по устните и обтягането на въжетата. Можеше да почувства кога да затегне и кога да отпусне рейките и платната, та да улови силата на вятъра.

Фленсериерите вече се спускаха като лавина по стръмния склон към пристанището. Стрелците заеха позиции и във въздуха се вдигна облак стрели. Перегрин смени ъгъла на платната и наклони лодката за ляв завой около единия борд. Книжовника се хвърли напред, за да прикрие тялото на пришълеца. Водата край тях взе да кипи, но само няколко стрели улучиха лодката. Перегрин отново смени ъгъла на платната и катамараните завиха рязко в друга посока. Трябваха им само още няколко секунди, за да се измъкнат от обсега на стрелите. Струпаните на кея войници нададоха вой при вида на онова, което беше останало от многочленната им лодка. Трюмовете вече бяха пълни, а водата наоколо — задръстена от потънали части. Всички катапулти се намираха по палубите на повредените съдове.

Перегрин остави лодката им да се носи с пълна скорост и я насочи по най-краткия път към открито море. Успя да зърне, че минават покрай южния бряг на Тайния остров. Кулите на замъка се извисяваха мрачни и величествени. Той знаеше, че по стените има тежки катапулти, а в пристанището на острова чакаха готови за отплаване бързоходни кораби. Още няколко минути и дори това вече нямаше да представлява заплаха за тях. Той постепенно осъзна колко бърза и маневрена беше лодката им.

Джакерамафан се беше свил при кърмата на палубата, взирайки се към пристанището. Там в обезумяла тълпа се бяха струпали войници, работници и слуги в бели куртки. Дори от това разстояние се виждаше, че цари хаос, а глутниците бяха обзети от безсилна ярост. По лицето на Книжовника се разля глупава усмивка — вече вярваше, че ще успеят. Той с мъка се покачи върху един парапет, обърна задницата на една от своите части към врага и размаха демонстративно опашка към пристанището. Този обиден жест за малко не го прати във водата, но за негова радост беше забелязан . За известно време воят откъм сушата стана още по-пронизителен.

Не след дълго те бяха далеч на юг от острова и дори неговите катапулти не можеха да ги застигнат. Глутниците от континенталния бряг също не се виждаха. Личният пряпорец на Фленсер все още плющеше весело под напора на морския бриз — бързо смаляващото се жълто-червено петно ярко се открояваше на фона на горската зеленина.

Всички части на Перегрин се загледаха съсредоточено към тесните протоци между континенталния бряг и Острова на китовете. Неговият Рана си спомни, че единственото възможно за преминаване място беше добре укрепено. При други обстоятелства там ги чакаше сигурна гибел. Сега обаче стрелците бяха извикани да участват в засадата на пришълците, а катапултите им в момента бяха на поправка.

… И така, чудото стана. Бяха още живи и свободни, при това се натъкнаха на най-невероятната находка, за която може да мечтае всеки пилигрим. Той така силно извика от радост, че Джакерамафан се сниши от страх. Ехото отекна откъм раззеленените хълмове, покрити тук-там със сняг.