Джо Холдеман - Камуфлаж

Вестник на военните.

— На служба ли сте? — Не изглеждаше да е така. Младият мъж кимна и каза отсечено:

— Сержант Тюлип Карсън, сър. Но в момента съм в отпуск.

Ръс помисли малко, после измърмори:

— Засега няма какво да съобщим на медиите.

— Видях изваждането на подводницата — продължи младежът. — Междувременно обаче сте предявили претенции към открит на дъното кораб.

— И какво толкова? Довиждане, сержант Карсън. — Ръс му обърна гръб.

— Само че няма никакви сведения за потънал кораб по тези места. Господин Сътън? Какво е онова завитото там? И тези вертолети и танкове…

— Довиждане, сержант — повтори натъртено Сътън. Да, чакаше го това — любопитството на хората. Рано или късно щеше да се разчуе. Загадки, мистерии? В това нямаше нищо лошо.

Когато дойдеше време да вдигнат покривалото, целият свят щеше да ги гледа.

Малко след Нова година изменчивият започна да съставя собствени изречения, но съвсем опростени. Най-често те не носеха никакъв смисъл или притежаваха странна символика. Детето все още не беше „съвсем наред“, както нервно повтаряше майката на Джими.

Не се налагаше изменчивият да се сдобива с интелигентност, защото разполагаше с интелигентност, но трябваше да се опита да разбере какво представлява човешката интелигентност. Доста голям скок от морските обитатели, сред които бе прекарал… доста дълго.

Съществото произхождаше от раса с висока степен на социална организация, но бе забравило всичко за нея преди хиляди години. На Земята бе живяло като колония от индивидуални същества в горещите тъмни дълбини, преди това дълго време бе само килим от протоплазма. За кратко се бе присъединило към един рибен пасаж, но най-пресният му опит, от последните десетки хиляди години, бе на самотен хищник.

Изменчивият виждаше ясно, че хищническата природа е неотменна част от нрава на хората: те се намираха на върха на хранителната верига и продължаваха да се хранят с тези под тях. Отначало изменчивият се опитваше да разбере начина, по който е устроено обществото им, като се базира на следните схващания — храната се добива на тайни места, приготвя се и се доставя, неизвестно как.

Семейната клетка, към която се бе приобщил, бе организирана около поднасянето и консумирането на тази храна, макар че имаше и други функции. Изменчивият позна процесите на охрана и обучаване на малките, наблюдавани от времето, когато бе живял с техните морски предци, но нямаше никаква представа за секса и съвкупяването — всяко приближаване на друг едър хищник за него бе проява на агресия, на неизбежна заплаха. Неговият вид бе престанал да се възпроизвежда преди милиони години и този анахронизъм бе изчезнал заедно със смъртта. Изменчивият не познаваше добре фактите от тукашния живот.

Поне една жена не би имала нищо против да му предаде нужните уроци.

Всеки път, когато оставаше сам, изменчивият се упражняваше да променя външния си вид — използваше хората като модели за подражание. Смяната на лицевите черти не бе особено трудна, мускулите и мастната тъкан можеха лесно да се разположат по различен начин и процесът бе относително безболезнен. Реконструирането на черепа обаче бе придружено с известни страдания и му отнемаше поне десетина минути.

Промяната на цялото тяло отнемаше около час болезнена концентрация и се усложняваше, ако новото тяло притежаваше по-голяма или по-малка маса от тази на Джими. За по-малка маса изменчивият махаше една ръка или крак и преразпределяше съответно остатъка. Отделената част щеше да отмре, освен ако не се налагаше да бъде използвана по-късно, но това нямаше особено значение, защото дори мъртва тя пак можеше да осигури строителен материал за експериментите.

Създаване на по-голямо тяло налагаше да се набави допълнителна плът, което не бе никак лесно. Изменчивият асимилира Рони, старата немска овчарка на семейството, за да пресъздаде охраненото тяло на бащата на Джими. Разбира се, Рони беше мъртъв, когато го конструира отново — изменчивият остави трупа му пред вратата на стаята си и родителите предположиха, че кучето е отишло да се сбогува със сина им, преди да напусне този свят. Колко мило, наистина!

Изменчивият беше виждал господин Бери по бански и около деветдесет процента от реконструкцията отговаряха на действителността. Другите десет процента биха накарали госпожа Бари да припадне.

Скрит на тъмно в спалнята на Джими, изменчивият можеше също така да се освободи от една ръка и част от единия крак и да се превърне в скулптура от плът, наподобяваща формите на сестра Дебора, или поне тази част, която различаваше под тясно пристегнатия й корсет. Крайният резултат притежаваше толкова детайли, колкото и манекен от витрина. За повече съществото се нуждаеше от подробна информация за женското тяло, с каквато, във времето, в което живееше, не можеше да се снабди толкова лесно.