Джо Холдеман - Камуфлаж

— Не е само музиката — рече той, — нали?

— Само музиката — отвърна изменчивият.

— Не те разбирам.

— Не ме разбираш — повтори изменчивият и си погледна ръцете. — Само музиката.

— Животът е музика — заяви Шефилд. Изменчивият го погледна и кимна. След това стана, седна на пианото и засвири: струваше му се по-безопасно, отколкото да говори.

Когато през нощта вратата се отвори, изменчивият беше буден. Дебора я затвори безшумно и тръгна боса по пода. Беше с широка мъжка пижама.

— Ти си с дрехи — рече изменчивият.

— Станах за мляко — обясни тя, но по негово мнение бъркаше. Течността, която вече произвеждаше, не беше мляко, а и за напълването на цяла чаша щеше да иде цяла нощ.

Тя разгада мислите му съвсем точно и се засмя.

— В случай, че ме хванат, глупчо.

Бледа лунна светлина се процеждаше през пердетата. Изменчивият нагласи ирисите си и в стаята стана светло като ден. Наблюдаваше я внимателно, докато си разкопчаваше пижамата, и отбеляза точния размер и разположението на гърдите, които се оказаха не съвсем такива, каквито изглеждаха под дрехите. Обърна внимание на пигментирането на кожата и ареолите. (Беше се чудил за какво могат да служат неговите зърна — те, изглежда, не функционираха.)

Сестрата се мушна в леглото до него и той се опита да й смъкне долнището на пижамата.

— Малък мръсник такъв! — Тя го целуна по устата, хвана ръката му и я постави върху гърдата си.

Целувката му се стори странна, но беше нещо, което бе виждал, и той й отвърна, с малко по-голяма сила.

— Олеле — прошепна тя. — Доста си напращял. — Плъзна ръка надолу и го погали по частта, която нямаше име. — Малкият ми тигър в пижама.

Това вече го обърка.

— Малкият ми тигър — повтори той.

— Е, така се казва.

Изменчивият плъзна ръце по тялото й, мереше го и го изучаваше. В по-голямата си част наподобяваше мъжко тяло, но различията бяха интересни.

— Ох — изпъшка тя. — Още. — Изменчивият тъкмо проучваше мястото, където разликата бе най-голяма. Дебора започна да секретира течност там. Изстена и потърка мократа си част в пръстите му.

После улови с ръка частта без име и я погали нежно. Изменчивият се зачуди дали моментът не е подходящ също да отдели течност и започна да го прави.

— О, не — прошепна тя изплашено. — Олеле! — Смъкна долнището на пижамата, повдигна се и се нагласи върху него, пое частта с мокрите си вътрешности и започна да се движи нагоре и надолу.

Усещането бе невероятно, сходно донякъде с това, което бе изпитал по-рано, по време на експериментите, но много по-интензивно. Позволяваше на телесните рефлекси да вземат връх и двамата се залюляха в синхрон десетина пъти, след което тялото му изцяло се съсредоточи върху новата част, която запулсира и отдели експлозивно секрет — три, четири, пет пъти. После напрежението започна да намалява.

Изменчивият дишаше тежко в пространството между гърдите на Дебора. Тя се наведе и притисна устни в неговите. Пъхна вътре език, което вероятно не беше покана за ядене. Той отвърна със същото.

Тя се претърколи по гръб, задъхана.

— Радвам се, че си припомняш някои неща.

Когато двата влекача започнаха да изтеглят обекта на брега, се събра доста голяма публика. Трите военни хеликоптера воюваха за въздушно пространство с шестте вертолета на новинарските емисии.

Гледката беше леко обезпокояваща. Обектът не можеше да се види дори отгоре, въпреки че бяха свалили мушамата. Титановата мрежа, върху която се поклащаше, го държеше на метър от морското дъно; водата бе съвсем прозрачна.

Един по-дързък репортер скочи от вертолета с леководолазен костюм и заплува към него, но успя да различи само неясен предмет с форма на пура, загърнат в мрежа. За миг през цепките на титановата мрежа се мярна огледалната му повърхност. Въпреки оскъдната информация репортерът продължи да плува успоредно с обекта, насочил камерата към него. Коментарите му бяха лишени от каквато и да било информационна стойност и секнаха в мига, когато обектът се удари в кораловите плитчини. Тук скоростта на извличане видимо намаля, на дъното се образува дълбока кална диря и въжетата се обтегнаха с невероятна сила.

Веднага щом влекачите забуксуваха, Грег и Наоми задърпаха едно дебело въже към прибоя и се гмурнаха с него, като осигуриха на репортерите нещо, което да снимат. Разрязаха мрежата с горелка и я изтеглиха встрани, а междувременно други двама инженери довлякоха метален обръч.