Втората камера е монтирана върху дебелия клон на един индийски лавър и покрива част от същата площ, само че под друг ъгъл. Трите кедъра, в чиято сянка неканеният гост се появява втория път, заемат средата на сегашния кадър.
Никакъв фантом не изплава изпод величествените клонаци на дърветата нито в здрача, нито в последвалия го мрак на нощта.
Но нали снощи, дяволите да го вземат дано, нали видя нещо. Да не си я е измислил оная фигура? Тя не бе сътворена от вечерен полуздрач и мъгла илюзия, нито отражение на палма или папрат от солариума в притъмнялото стъкло на прозореца. Видя някого в дъждобран с качулка, може би жена, подвижна, мокра и напълно реална.
Наблюдателят в нощта е точно толкова истински, колкото са и бонбонените сърчица, колкото златното украшение, оставено сега върху…
Къде?
Върху нощното шкафче. Да. След като го вдигна за верижката и прочете надписа, той го остави на шкафчето. А по-късно, след като откри целофанената торбичка с бонбоните в тайната стая, остави и нея на същото място.
Раян изключва монитора, затваря шкафа, напуска склада, заключва вратата и се връща в апартамента, изпълнен със зловещо предчувствие.
Върху нощното шкафче се мъдрят само лампата и будилникът. Бонбоните и златното украшение са се изпарили.
Припряното и все пак внимателно претърсване на целия апартамент не води до нищо.
Когато най-накрая отваря сейфа набирайки новата комбинация за достъп, бонбоните и медальонът не са там. Но, също както кутията с патрони преди това, пистолетът е изчезнал.
След като в това жилище някой влиза и си тръгва, когато и както му скимне, ясно е, че Раян не може да се чувства в безопасност тук, камо ли да легне да спи.
Обмисля възможностите да пренощува в някоя от стаите за гости, или пък на съвсем необичайно място — например в пералното помещение. Но ако той не е в безопасност тук, в този укрепен бастион, то никъде из къщата не е останало сигурно място.
Минава му през ума да се пресели в някой хотел, но възмущението от това нагло нашествие в най-съкровените му предели бързо прераства в справедлив гняв. Той не е преживял цяла сърдечна трансплантация, за да бяга сега като подплашен заек от някакъв мъчител, чиито просташки шеги са брилянтни като изпълнение, но крайно тъпи като замисъл — от рода на ония първосигнални филми на ужасите, които карат недорасли тийнейджърки да пищят от страх и наслада.
Като няма пистолет, ще си вземе един нож от помощното помещение.
Вграденият хладилник приютява не само безалкохолни напитки и вода, но също някои неща, от които си похапва от време на време: плодове, няколко вида сирене.
В едно от чекмеджетата има прибори за хранене, включително ножове. Ножове за белене на плодове, стандартни кухненски ножове с двайсетсантиметрови остриета, както и един назъбен и с много остър връх.
Харесва си кухненски нож и се връща с него в спалнята.
Пъхва го под възглавницата до своята, останала неизползвана от Саманта вече доста време.
Облегнат върху собствената камара възглавници, той включва телевизора, но без звук. Гледа някакъв комедиен сериал, който е еднакво скучен с и без звук.
Разсъдъкът му неспирно анализира едно и също тревожно построение: щом като някой заговорничи в негов ущърб, тормози го и може би възнамерява да му посегне сега, то подозренията от преди трансплантацията, голяма част от които е отхвърлил като плод на въображението, почти сигурно са също основателни.
Съставна част на тези подозрения е вероятността неговата кардиомиопатия да е резултат от отравяне. Но ако е бил отровен тогава, следва да очаква да бъде отровен отново, да бъде унищожено и новото му сърце.
Ако това е така, може вече работата да е свършена. Повярвал на новата си прислуга, той яде и пие, каквото му дадат.
Пита се колко ли време след отравяне се появяват симптомите на настъпилата разруха.
Хората може и да са невинни, разбира се. Щом някакъв непознат е в състояние да влиза и излиза, когато и както му хрумне, то съставките на приготвяната за него храна могат да бъдат отравяни, без участието на семейство Амори или на някой от техните помощници.
Не е зле да обмисли още един кръг предположения. Ако въпросните заговор и отравяне преди трансплантацията са въображаеми, то сегашните инциденти могат да се окажат също такива.
И наистина, той не разполага с нищо — нито със запис на качулатото видение, нито с бонбони в сърцевидна форма — което да подкрепя реалността на последните издевателства.
Читать дальше