Артур Кларк - Одисея в космоса

Пред погледа му се разстилаше свят, повече от сто пъти по-голям от Земята. Но макар че виждаше много чудеса, нищо не загатваше за разум. Радиогласовете на огромните балони предаваха само прости предупредителни или уплашени съобщения. Дори ловците, от които можеха да се очакват по-висши равнища на организация, бяха като акулите в земните океани — безмозъчни автомати.

И въпреки зашеметяващата си големина и странност, биосферата на Юпитер беше крехък свят, място на мъгли, пяна, деликатни копринени нишки и тънки като хартия тъкани, изтъкани от постоянния петрохимичен сняг, образуван от мълниите в горните пластове на атмосферата. Малко от тези образувания бяха по-материални от сапунени балони — дори най-слабите земни месоядни биха могли да разкъсат на парченца и най-ужасните местни хищници.

Подобно на Европа, само че в много по-огромни мащаби, Юпитер представляваше еволюционна задънена улица. Тук никога нямаше да се появи съзнание, а дори да се появеше, щеше да е обречено на полуидиотско съществувание. Можеше да се развие чисто въздушна култура, но в среда, в която огънят не беше възможен и почти нямаше твърди тела, за нея никога нямаше да има каменна епоха.

Г-ЦЕ ПРИНГЪЛ

ЗАПИС

Е, Индра, Дим, надявам се, че сте успели да получите това съобщение — все още ми е трудно да повярвам. Всички тези фантастични създания — със сигурност е трябвало да засечем внезапното замлъкване на техните радиогласове — макар че не сме били в състояние да ги разбираме! — когато Юпитер се е превърнал в слънце.

И сега причината е ясна. За да могат европеаните да получат своя шанс. Каква безмилостна логика. Разумът ли е единственото, което има значение? Предвиждам дълги спорове с Тед Хан на тази тема…

Следващият въпрос е дали европеаните ще издържат изпита, или завинаги ще останат в детската градина… а може би дори в яслите? Макар че хиляда години са съвсем кратко време, нормално е да се очаква някакъв прогрес, но според Дейв те изобщо не са се променили от момента, в който са напуснали морето. Навярно тъкмо в това е проблемът — все още са с един крак — или с един клон! — във водата.

А ето още нещо, за което изобщо не сме били прави. Ние смятахме, че се връщат в морето да спят. Точно обратното е — те се връщат, за да се хранят, а спят, когато излизат на сушата! Както бихме могли да се досетим от структурата им — онази мрежа от клони — те се хранят с планктон…

Попитах Дейв: „Ами иглутата, които са построили? Това не е ли «технически напредък»?“ А той ми отговори: „Всъщност не — това е само адаптиране на постройките, които правят на морското дъно, за да се предпазят от различни хищници — особено от същество, напомнящо летящо килимче, голямо колкото футболно игрище“…

Все пак има област, в която са проявили инициатива, дори творчество. Те са очаровани от металите, навярно защото в океана не съществуват в чист вид. Ето защо е бил разглобен „Циен“ — същото се е случило със сондите, които са попадали на тяхна територия.

Какво правят с медта, берилия и титания, който събират? Нищо полезно, страхувам се. Трупат го на фантастична камара, която продължават да издигат. Може би у тях се заражда естетика — в музея за модерно изкуство съм виждал и по-ужасни неща… Но имам и друга теория — някога чували ли сте за „товарните култове“? Някои от малкото първобитни племена, съществували през двайсети век, правели от бамбук имитации на самолети с надеждата да привлекат големите птици от небето, които от време на време им носели чудесни дарове. Навярно европеаните имат същата идея.

А сега онзи въпрос, който постоянно ми задавате… Какво представлява Дейв? И как двамата с Хал са се превърнали в това, което са сега?

Незабавният отговор, разбира се, е, че са имитации — симулации — в гигантската памет на Монолита. През повечето време не са активирани — когато го попитах, Дейв ми каза, че през хилядолетието след… хм… преобразяването си е бил „буден“ — използва точно тази дума — само петдесет години.

Когато попитах дали негодува срещу това обсебване на живота му, той отвърна: „Че защо да негодувам? Аз отлично изпълнявам функциите си“. Да, това звучи точно като отговор на Хал! Но си мисля, че беше Дейв — ако сега между двама им изобщо съществува някаква разлика.

Спомняте ли си онази аналогия с швейцарското ножче? Халмън е една от безбройните съставни части на това космическо ножче.

Но той не е абсолютно пасивно оръдие — когато е буден, притежава известна автономност, известна независимост — навярно в граници, установени от Монолита. През вековете той е бил използван като своего рода разумна сонда за изследване на Юпитер — както току-що видяхте — а също на Ганимед и Земята. Това потвърждава онези тайнствени събития във Флорида, за които съобщават старата приятелка на Дейв и медицинската сестра, която се грижела за майка му само мигове преди смъртта й… както и други срещи в Анубис сити.