Артур Кларк - Одисея в космоса

Това обяснява и друга загадка. Направо попитах Дейв: „Защо ми беше позволено да кацна на Европа, след като векове наред всички други са били отклонявани? Очаквах с мен да се случи същото!“.

Отговорът е смешно прост. Монолитът използва Дейв — Халмън — от време на време, за да ни наблюдава. Дейв е знаел всичко за моето спасение — дори е гледал някои от интервютата ми на Земята и Ганимед. Не мога да скрия, все още малко ме боли от това, че не се е опитал да се свърже с мен! Но поне с отворени обятия ме посрещна тук.

Дим, до отлитането на „Сокол“ — с или без мен — остават още четирийсет и осем часа. Мисля, че след като вече установих контакт с Халмън, това време вече не ми е необходимо. Със същата лекота можем да поддържаме връзка и от Анубис… ако той пожелае.

И нямам търпение колкото може по-бързо да се върна в хотел „Гранимед“. „Сокол“ е прекрасен малък космически кораб, но водопроводната му система би могла да се подобри — тук започва да смърди и направо умирам за хубав душ.

Очаквам предстоящата среща с вас — и особено с Тед Хан. Преди да се завърна на Земята, имаме да разговаряме за толкова много неща.

ЗАПИШИ

ПРАТИ

Като цяло, тези три десетилетия бяха интересни, но без да са белязани от значителни събития, а само изпълнени с радостите и скърбите, които Времето и Съдбата носят на цялото човечество. Най-голямата от тези радости беше напълно неочаквана — всъщност, преди да замине за Ганимед, Пул би отхвърлил дори самата идея като абсурдна.

В поговорката, че раздялата разпалва любовта, има много истина. Когато отново се срещнаха, двамата с Индра Уолис откриха, че въпреки закачките и случайните свади, са по-близки, отколкото са си представяли. Едното доведе до другото — включително, за тяхна взаимна радост, Доун Уолис и Мартин Пул.

За тях бе доста късно да създават семейство — без изобщо да се взима предвид дребният проблем: някакво си хилядолетие — и професор Андерсън ги предупреди, че това може да се окаже невъзможно. Или още по-лошо…

— Имал си повече късмет, отколкото съзнаваш — каза той на Пул. — Радиационните ти увреждания бяха изненадващо слаби и успяхме да използваме непокътнатата ти ДНК, за да възстановим всички важни системи. Но докато не направим още някои тестове, не мога да ти обещая генетично здраве. Така че се наслаждавайте — но не създавайте семейство, докато не ви кажа.

Тестовете отнеха време и както се опасяваше Андерсън, наложи се ново лечение. Имаше един голям неуспех — нещо, което не би могло да оцелее, даже да му бяха позволили да живее повече от няколко седмици след зачеването — но Мартин и Доун бяха съвършени и имаха точно толкова глави, ръце и крака, колкото трябваше. Освен това бяха красиви и интелигентни и по чудо не бяха разглезени от своите луди по тях родители — които останаха приятели и петдесет години по-късно, след като отново избраха самостоятелния живот. Заради обществените им достижения щяха да им позволят — всъщност дори щяха да ги насърчат — да имат друго дете, но те решиха да не предизвикват повече и без това удивителния си късмет.

Личният живот на Пул бе помрачен от трагедия, шокирала обитателите на Слънчевата система. Капитан Чандлър и целият му екипаж загинаха, когато ядрото на изследваната от тях комета внезапно експлодира и унищожи „Голиат“ до такава степен, че после успяха да открият само няколко парченца от него. Такива експлозии — предизвиквани от реакции на нестабилни молекули, които съществуваха при много ниски температури — бяха добре известна опасност за събирачите на комети и по време на кариерата си Чандлър беше преживял няколко подобни инцидента. Никой нямаше да разбере точните обстоятелства, изненадали толкова опитен астронавт като него.

Чандлър ужасно липсваше на Пул: той бе изиграл уникална роля в живота му и никой не можеше да го замени — никой, освен Дейв Боумън, с когото бяха споделили толкова невероятно преживяване. Двамата често планираха отново да потеглят в космоса, навярно чак до Ойортния облак с неговите неразкрити загадки и далечни, но неизчерпаеми и безценни запаси от лед. Но някакво разминаване в личните им програми винаги проваляше намеренията им и пътуването беше отложено за бъдеще, което никога нямаше да настъпи.