Артур Кларк - Одисея в космоса

Ще тръгна с малката едноместна совалка на „Голиат“ — „Сокол“ — как бих искал да я покажа на старите си колеги от Космическата администрация! Ако се съди по архивите, най-вероятният изход е да бъда отклонен от Европа, преди да успея да кацна. Дори това ще ме научи на нещо…

А ако местният Монолит — Великата стена — реши да се отнесе с мен като с робосондите, които е унищожавал в миналото, никога няма да науча. Готов съм да поема този риск.

Благодаря ти за всичко и най-добри пожелания на Джо. С обич от Ганимед — и надявам се, скоро от Европа.

ЗАПИШИ

ПРАТИ

— В момента Европа е на около четиристотин хиляди километра от Ганимед — каза на Пул капитан Чандлър. — Ако настъпиш газта — благодаря ти, че ме научи на този израз! — „Сокол“ може да те отведе там за един час. Но не ти го препоръчвам — нашият загадъчен приятел може да се уплаши от някой, който се приближава с такава скорост.

— Съгласен. И на мен ми трябва време да помисля. Ще гледам да пътувам поне няколко часа. И все още се надявам… — Пул провлачи глас и замълча.

— Какво се надяваш?

— Че ще успея да установя някакъв контакт с Дейв, или там каквото е сега, преди да се опитам да кацна.

— Да, винаги е проява на неучтивост да се натресеш неканен — даже когато хората те познават, да не говорим за абсолютни непознати като европеаните. Навярно трябва да вземеш някакви подаръци. Какво бяха използвали някогашните изследователи? Огледалца и мъниста, струва ми се.

Шеговитият тон на Чандлър не можеше да скрие сериозната му загриженост и за Пул, и за скъпоценната машина, която приятелят му искаше да вземе назаем — и за която капитанът на „Голиат“ носеше цялата отговорност.

— Все още се мъча да измисля как да го направим. Ако се върнеш като герой, искам да се погрея на твоята слава. Но какво ще кажа, ако загубя „Сокол“, а и теб? Че си откраднал совалката, докато ние сме гледали другаде ли? Страхувам се, че никой няма да се върже. Ганимедският трафик контрол действа много резултатно — така и трябва! Ако тръгнеш без предварително предупреждение, ще те засекат на микросекундата — е, на милисекундата. Няма друг начин да го направиш, освен навреме да заявя плана за полета ти.

Та ето какво предлагам, освен ако не се сетя за нещо по-добро.

Ти взимаш „Сокол“ за последно изпитание — всички знаят, че вече си летял сам. Излизаш в две хиляди километрова орбита над Европа — в това няма нищо необичайно, хората постоянно го правят и местните власти, изглежда, нямат нищо против. Прогнозно време за полета пет часа плюс минус десет минути. Ако неочаквано промениш решението си да се върнеш обратно, никой не може да направи нищо — поне никой на Ганимед. Разбира се, аз възмутено ще вдигна шум и ще се развикам колко съм ядосан от толкова големи навигационни грешки и така нататък. Така че после да имам лице за пред неизбежното следствие.

— Чак дотам ли ще се стигне? Не искам да ти причинявам неприятности.

— Не се безпокой, време е нещата тук да се пораздвижат. Но за всичко това знаем само ние с теб — опитай се да не споменаваш нищо пред екипажа. Искам да могат с чиста съвест да заявят, че не са имали никаква представа какво замисляш.

— Благодаря ти, Дим, наистина съм ти признателен за това, което правиш. И се надявам никога да не съжаляваш за това, че си ме качил на борда на „Голиат“ там край Нептун.

На Пул му бе трудно да не събужда подозрения с поведението си към членовете на екипажа, докато подготвяше „Сокол“ за — както се предполагаше — краткия и рутинен полет. Само двамата с Чандлър знаеха, че може да остане уникален в историята.

Все пак не се отправяше в пълна неизвестност, тъй като хиляда години по-рано с Дейв Боумън вече го бяха правили. В паметта на совалката бяха записани високоразделителни карти на Европа, показващи и най-малките подробности на релефа. Знаеше точно къде иска да иде — оставаше само да види дали ще му бъде позволено да наруши многовековната карантина.

— Ръчен контрол, моля.

— Сигурен ли си, Франк?

— Съвсем сигурен, „Сокол“… Благодаря.

Колкото и нелогично да изглеждаше, повечето представители на човешката раса откриваха, че не могат да не се държат учтиво със своите изкуствени рожби. По въпроса за етикета във взаимоотношенията между човек и машина бяха написани цели томове по психология, както и популярни справочници (сред най-разпространените заглавия бяха „Как да не нараните чувствата на вашия компютър“ и „Изкуственият интелект — истинска досада“). Отдавна бяха решили, че колкото и маловажна да изглежда, грубостта към роботите не трябва да бъде насърчавана, защото спокойно можеше да проникне и в човешките взаимоотношения.