Джеймс Роллинс - Олтарът на Рая

— Зная как се проследява дивеч — каза Джак. — Но ако котката е подминала острова?

— Ще претърсим следващия. Не може да стигне далеч без почивка. Борбата и бягството са си казали своето. Адреналинът в крайна сметка намалява. Все трябва да спре някъде, за да си поеме дъх.

Тръгнаха покрай линията на прибоя. Оглеждаха пясъка мълчаливо. Дневната жега бе като задушаваща пелена. От снощната буря в небето бяха останали само няколко облачета. Потта се стичаше по гърба на Джак и се събираше на колана му.

— Там — изведнъж каза Лорна.

И забърза нагоре по пясъка към един висок блатен кипарис. От клоните му висеше испански мъх. Част от него беше разкъсана, сякаш нещо голямо бе минало през завесата.

— Внимавай! — предупреди я Джак, хвана я за ръката, дръпна я назад и вдигна пушката. — Нека първо проверя.

Предпазливо приближи дървото и повдигна с цевта раздрания мъх. Огледа земята, после и клоните. Изглеждаше чисто.

— Виж пясъка около ствола — обади се Лорна до него. Не се беше подчинила на командата му да остане назад.

Земята бе разровена, но имаше и един ясен и дълбок отпечатък. Двамата пристъпиха заедно в сенките. Джак продължаваше да се озърта за евентуално движение около тях. Беше нащрек и много ясно усещаше допира на рамото на Лорна, миризмата на косата и кожата й.

— Това животно е огромно — каза тя и коленичи. — Ако се съди по размера на лапата, май съм подценила теглото му.

Постави длан върху отпечатъка. Лапата беше близо два пъти по-голяма.

— Значи определено е оцеляло — рече Джак.

— И е продължило към сушата.

Джак се изправи и стисна пушката.

— Дори и след бурята делтата ще е пълна с хора, излезли на риба, на палатка или просто да се разходят. Трябва да евакуираме района. И да организираме хайка, преди да се стъмни.

Лорна също се изправи.

— Доста ще е трудно да открием котката през деня. Сигурно си е намерила някое скривалище, където да преспи. Най-добрата възможност е по здрач, когато ягуарите излизат на лов.

— Значи ще използвам това време да събера хора. Следотърсачи, ловци, хора, които познават крайбрежния район и делтата. Ще взема и моята СГР.

Тя го погледна въпросително.

— Специална група за реагиране — обясни той и кимна към белия патрулен катер край другия остров. — Еквивалент на специалните части в Граничен патрул.

— Иначе казано, командоси граничари?

— Бива си ги — защити ги той и със закъснение осъзна, че тя се шегува.

Извърна се засрамено.

Край траулера кипеше дейност. Катамаранът на Службата за рибата и дивата природа беше пристигнал и бе хвърлил котва до брега. Граничари и надзиратели разтоварваха клетките от трюма.

— Да се връщаме — каза Лорна.

Джак долови нетърпението в гласа й — ясно личеше, че иска лично да ръководи разтоварването. Беше оставила малкото на катера, в една празна кутия за рибарски принадлежности…

Докато вървяха към зодиака, траулерът експлодира.

Лорна гледаше с ужас как корпусът на траулера се пръска в кълбо от огън и дим. Дървените гикове полетяха високо във въздуха, последвани от горящи мрежи. По острова и във водата се посипаха отломки.

И тела.

Тя прикри уста с длан.

„Колко хора са били на борда на траулера?“ Горящи дъски и парчета заваляха върху двата закотвени патрулни катера. Разнесоха се викове и писъци. Димът запълзя високо в синьото небе.

Джак я сграбчи за ръката и я помъкна към зодиака.

Качиха се в лодката и я оттласнаха от брега. Джак запали външния мотор и след секунди вече се носеха по водата. Джак долепи слушалката до ухото си. Гласът му бе властен, на командир.

— Извикайте вертолета! Да съобщи на Бърза помощ, че имаме ранени.

Разбитият корпус на траулера димеше на брега. Двата катера обикаляха наоколо и претърсваха плаващите отломки и горящите петролни петна. Патрулните вадеха тела от водата.

Джак даде пълна газ и зодиакът полетя към острова.

Лорна посочи към брега. Един от служителите на Граничен патрул стоеше на колене, стиснал едната си ръка. Лицето му беше обляно в кръв. Изглеждаше зашеметен, в шок.

— Джак! Натам!

Джак моментално насочи лодката към мъжа. Стигнаха до него и го качиха. Беше агентът, който бе дал фенерчето на Джак. Ръката му беше счупена, през ръкава му стърчеше бяла кост.

Лорна притисна някакви парцали към челото му, за да спре кръвотечението.

— Къде е Томпкинс? — попита мъжът замаяно. — Той… беше на горната палуба.

Огледаха водата. Раненият се опита да се изправи, но Джак му излая да си остане на мястото.