Дэвид Линдсей - Пътешествие към Арктур

— Какво означава „жестока страст“?

— При нас мъжете търсят у жената не насладата, а болката.

— Искам да го видя, пък после нека умра.

— Да — с подигравателен тон потвърди Хонт, — ще е жалко да стигнете до Личсторм и да изпуснете подобен шанс.

Сега вече Корпанг дръпна Маскул за ръката.

— Това пътешествие ще свърши лошо — предупреди той.

— Защо?

— Тръгна, защото допреди малко гонеше Муспел, а сега търсиш жени.

— Остави ме — рече Маскул. — Остави всичко на късмета ми. Как пристигна това корабче дотук? — обърна се той към Хонт.

— Какво си хортувате за Муспел? — наостри слух Хонт.

Корпанг го стисна грубо за рамото и го погледна право в очите.

— Какво знаеш за Муспел? — изръмжа той.

— Не много. Само нещичко. Като седнем за вечеря, ме питай. Време е вече да тръгваме. Да ти кажа, преминаването над планините през нощта не е детска игра.

— Няма да забравя — натърти Корпанг.

— Да се качваме ли? — извика Маскул, поглеждайки към корабчето.

— По-кротко, друже. Направен е само от камъш и кожа.

— Трябва най-напред да ме осветлиш по какъв начин съумява да преодолее законите на гравитацията.

— Да ви подшушна една малка тайна — каза насмешливо Хонт. — Всички закони са за жените. Истинският мъж е закононарушител и престъпник.

— Не разбирам…

— Огромната маса на земята непрекъснато ражда женски елементи, а мъжките части от скалите и от живите организми също така непрекъснато се опитват да ги достигнат. Ето какво е гравитацията.

— Как успяваш да летиш с кораба?

— Двата ми мъжки камъка свършват цялата работа. Под корпуса му е единият и го пази да не се разбие на земята другият е на кила и го варди от твърди предмети отзад. Единствената част от кораба, която земята привлича, е каютата, върху която не падат лъчите на мъжките камъни. Така че каютата определя направлението на кораба.

— Що за чудо са тези „мъжки камъни“?

— Ами те наистина са мъжки — рече Хонт. — В тях няма нищо женско; постоянно изхвърлят мъжки искри, които поглъщат женските елементи, издигащи се от земята. Не остава нито една женска искрица, която да привлича мъжките съставни части на корпуса, и той преодолява силата на тежестта.

Маскул вникваше в обясненията на летеца.

— Сигурно си много изкусен и сръчен, Хонт… Ловуваш, строиш кораби, знаеш много… Я, слънцето вече залязва и май е по-добре да потегляме вече.

— Качи се тогава пръв и избутай плячката ми по-напред. Двамата с тъжния ти приятел ще се сместите по средата.

Маскул веднага се спусна долу и се прехвърли на борда, но тук го чакаше изненада. Едва стъпи на крехкото дъно, придържайки се все още за скалата, теглото му изчезна напълно и той сякаш заплува в някаква гъста среда като в солена вода. В същото време скалистият ръб, който стискаше, го привличаше като слаб електрически ток и той с мъка успя да се откопчи.

След първоначалния шок Маскул спокойно прие правилата на новия порядък, който цареше тук, и се захвана да премести трупа на животното, което не го затрудни особено при отсъствието на сила на тежестта в кораба. Корпанг също слезе. Поразителната промяна не беше смутила ни най-малко спокойствието му, основано на морални идеи. Хонт се качи последен, хвана опората, на която беше закрепен горният мъжки камък, и след като махна капачето, я изправи. Тогава Маскул видя отблизо тайнствената светлина, която в противодействие с природните закони изпълняваше ролята не само на подемна, но и на движеща сила. Лъчите й бяха затъмнени от червеникавите отблясъци на огромното слънце и тя не беше по-впечатляваща от обикновения блясък на синьо-бял диамант, макар силата й да се измерваше от оцветената мъгла, която оставяше на метри назад.

Управлението се извършваше посредством капака, привързан към горната част на мачтата, чрез който се затваряше или откриваше отделен сегмент от лъчите на мъжкия камък, или дори всичките наведнъж. Веднага щом Хонт издигна мачтата, въздушното возило се откъсна от скалата и бавно полетя към планините. Бланчспел изчезваше зад хоризонта, а гъстата мъгла скри всичко в радиус няколко километра. Въздухът стана по-прохладен и свеж.

Скоро скалните масиви изчезнаха от огромната наклонена равнина. Хонт отмести целия капак и корабът полетя с пълна скорост.

— Казваш, че пътуването между планините нощем е трудно — подвикна Маскул. — Мислех си, че е невъзможно.

— Трябва да си готов за всякакви опасности и да се смяташ за щастливец, ако се отървеш само с пукнат череп — изсумтя Хонт. — Да знаеш, че ако продължаваш да ме притесняваш с брътвежите си, дори няма да приближим планините.