Грег Бир - Вечност

Едва сега осъзна, че през изминалите няколко дни е променил отношението си към астероида-звездолет. Помисли си, че не би имал нищо против да поживее няколко години в Шишарк. Тялото му с радост посрещаше намаленото тегло, дори се изкушаваше да опита някои от старите гимнастически упражнения. Спомни си за дългите часове, които някога прекарваше на висилката…

Залата постепенно се изпълваше с нови телесни представители. Атмосферата беше напрегната, предстоеше вземането на важни решения, от които зависеше съдбата на много светове.

Не след дълго се появиха Мирски и Корженевски и се настаниха до него. Последни влязоха президентът и президент-министърът Дрис Сандис и заеха местата си зад светещата сфера за изказване.

Президент-министърът обяви:

— Възелът е готов да гласува по предложението на серовете Мирски, Корженевски, Олми и Ланиер.

Ланиер бе изненадан, че го причисляват към групата на вносителите. За момент изпита вълнение като в старите дни. Огледа се. Нямаше представа как ще протече самото гласуване. Дали присъстващите щяха да пиктират решенията си — тогава цялата зала щеше да се озари като коледна елха,

— Изписването на думата „да“ ще се смята за положителен вот относно отварянето на Пътя, „не“ — за отрицателен — продължи с поясненията си президент-министърът. — Моля, гласувайте.

Залата се превърна в хаос от „да“ и „не“-та. Първоначално Ланиер си помисли, че вторите преобладават, но после си каза, че е жертва на собствената си нервност, Президент-министърът погледна към секретаря, седнал до сферата за изказване,-и той вдигна дясната си ръка.

— Възелът гласува за отварянето на Пътя, Предстои второ гласуване — дали отварянето да бъде последвано от разрушаването на Пътя, така, както предлага сер Мирски?

Членовете на Възела гласуваха повторно, но шумът в залата така и не стихна,

— Резултатът от второто гласуване е отрицателен. Пътят ще остане отворен. Трето предложение — моля потвърдете с гласа си своето съгласие за създаването на специални бронирани сили, чиято цел ще бъде обезопасяването на Пътя с цел по-нататъшното му използване от страна на Хексамона и неговите съюзници.

Шумът в залата нарасна. Някои от присъстващите разговаряха оживено, размахваха ръце и пиктираха над главите си различни аргументи.

— Резултатът е положителен, А сега, моля, гласувайте за това дали нашето решение да бъде предложено за повторно гласуване чрез референдум от всички жители на Хексамона, включително и телесните представители от Земята.

Отново оживление в залата.

— Присъстващите са против. Следващо предложение — ще бъде ли зачетен гласът на жителите на Шишарк, седемте кухини и двата орбитални квартала…

И отново, И отново.

Ланиер затвори очи. Вече беше неизбежно. Почти си представяше зейналата паст на коридора, както я беше видял някога… Имаше дори мъничка възможност да узнаят, някой ден, какво се е случило с Патриша Луиза Васкес.

— …„да“ и по това предложение. Още утре специален представител на Възела ще запознае с него обществеността, Определям едноседмичен срок за размишления преди провеждането на окончателния референдум. До двадесет и четири часа след изтичането на този срок всички граждани да уведомят-своите представители за решението си. След приключване на референдума Възелът ще се събере на нова, извънредна сесия, където да определи по-нататъшните си действия. С което — и с разрешение на президента — обявявам настоящото заседание за закрито.

Ланиер се изправи и огледа залата. Някои от телесните представители се прегръщаха радостно или поздравяваха съседите си с ярки пикти, други бързаха да се измъкнат незабелязано. Шумът бе невъобразим. Малка група ортодоксални надерити изчакваше президента и президент-министъра да слязат от подиума.

— Лоша работа — промърмори до него Мирски. — Аз отворих торбата с духовете и те взеха, че избягаха.

— И какво ще правите сега? — попита го Ланиер.

— Ще мисля. Защо не успях да ги убедя?

— Забравили сте нещо много важно за хората по време на вашето дълго пътуване.

— Изглежда. И какво е то?

— Ние сме гадна сбирщина копелдаци. Явихте ни се тук като ангел-спасител, само че хората не обичат да изпадат в ролята на безпомощни нещастници. Може би просто не ви вярват.

Челото на Мирски се покри с бръчки.

— Моите физически сили не са неограничени. Аз съм по-скоро катализатор, отколкото експлозив. Ако се проваля обаче, последиците ще бъдат крайно неприятни.