Грег Бир - Вечност

Мирски погледна Ланиер.

— Имуноблокатори — поясни Гари. — Предизвикват непоносимост. — Беше чувал за тези неща. Мирски кимна.

— Продължавай.

— Какво да ти кажа още, Павел. Мисля, че страдах

достатъчно. Вече дори не мога да изпитвам болка. А ти

си млад. Ти ли си, наистина?

— Не — отвърна Мирски. — Не съм точно човекът, когото познаваш, Виктор. Но аз също преживях моменти

на радост и мъка.

Гарабедян се усмихна вяло и махна с ръка. — Помниш ли Сосницки? Хубав човек беше. Липсваше ни, когато живеехме в Армения. Всичко се преобърна наопаки, Павел. Мразех турците, а взех за жена туркиня. Дребничка, мургава, с черна коса. Роди ми много хубава дъщеря. Изнежена, градско чедо. Сега съм фермер, селянин и работя по специална програма от Хексамона.

— Това ли искаше? — попита го Мирски. Гарабедян сви рамене и се усмихна иронично.

— Това е животът — отвърна той. После неочаквано сграбчи Мирски за ръката. — Но ти? Ти какво си? Кажи ми?

Мирски погледна Ланиер.

— Виктор, те чакат от теб този отговор. Трябва да им кажеш… аз ли съм това.

— Каза, че си… не съвсем — рече Гарабедян. — Но мисля, че си ти. Да, сер Ланиер. Това е Павел. Кажете го на президента.

— Ще му го кажа — кимна Гари. Мирски се засмя радостно.

— Да поседим още малко, Виктор, искам да те огледам пак. Не мога да повярвам докъде е стигнало онова простичко селско момче, което помня…

Град Шишарк

Твърде малка част от дебатите във Възела протекоха в реално време. Корженевски и Мирски отговаряха на въпросите и участваха в обсъжданията от едно изолирано разклонение на Възела в паметта, докато Ланиер можеше само да „слуша“. Така дългите часове на размяна на информация и аргументи всъщност бяха съкратени само до няколко секунди.

За щастие самите дебати бяха лишени от разпалеността, която неминуемо щяха да достигнат при открита сесия. Гешелисти, неогешелисти и ортодоксални надерити — всички имаха какво да кажат и щяха да го правят в продължение най-малко на три дни. Обсъждаха се и най-дребните подробности, не беше пропуснат нито един аспект от отварянето на Пътя.

Някои от предложенията бяха толкова мащабни и смели, че Ланиер не беше в състояние да ги възприеме, други пък поразяваха с дръзновението си — като например това веднага след отварянето на Пътя да бъдат унищожени всички джарти, настанили се в него, след което човечеството да разпростре границите си навътре и да отваря нови проходи на всеки десетина-петнадесет километра, като по такъв начин установи пълно надмощие преди джартите — или някой друг — да опитат да възстановят нарушеното статукво. Група колеги на Корженевски, учени, обитаващи от десетилетия Градската памет, подхвърлиха идеята Пътят да бъде разрушен отвън, без астероидът да се свързва с него. В подкрепа на предложението си те незабавно изтъкнаха две основни предимства — първо, по такъв начин се избягвала нежеланата среща с джартите, и второ — премахвала се опасността от отмъщение от страна на другите обитатели на Пътя. Ала тук се намеси Мирски и демонстрирайки познания по математика и физика, които озадачиха дори Корженевски, доказа, че предложението е напълно неосъществимо.

Иначе руснакът изглеждаше отегчен по време на дебатите. Самият Ланиер също често губеше нишката, дори когато прибягваше до помощта на безбройните указатели и справочници в паметта.

Ала Ланиер почувства нещо, което, изглежда, не беше съвсем очевидно за останалите участници, В изказванията на всеки един от тях, когато ставаше дума за Пътя, се прокрадваше нотка на носталгия и дълбоко уважение. Все пак Пътят беше техен свят, тяхно собствено творение, място, където немалко от участниците бяха израснали и живели преди Разделянето, Така дебатите придобиха известна едностранчивост, заприличаха на взаимно споделяни спомени и накрая се лишиха от очакваната острота. Вече не спореха „за или против отварянето“, а за това дали след него Шишарк да остане завинаги свързан с Пътя.

Някъде на този етап участниците в сесията отново заеха материалните си форми. Накрая трябваше да обсъдят въпроса дали да проведат общ референдум и ако това стане — а изглеждаше неизбежно, — необходимо ли е да включват в него жителите на Земята.

Ланиер се върна в залата сам. Мирски, Корженевски и Олми бяха поканени на нова среща с президента. Преди това Гари успя да открадне няколко часа за себе си, взе влака за Трета кухина и разгледа града, като не пропусна да посети плавната библиотека, където навремето бе изучавал руски и където Мирски беше застрелян, а сетне възкресен. Библиотеката беше отворена за посетители преди около трийсет и пет години, сега коридорите й гъмжаха от развълнувани студенти и ученици, а въздухът бе изпълнен с ярки светещи пикти. Пред терминалите нямаше нито едно свободно място, само дълги, търпеливи опашки. Някога всичко тук му се струваше чуждо, непознато и страшно. Сега се чувстваше като у дома си.