Грег Бир - Вечност

Дамаск имаше славата на най-стария град в света. Вярно, че разкопките край Йерихо от миналия век бяха поразклатили тези твърдения, но Йерихо беше съвсем малко селце, докато Дамаск беше милионен град, главният търговски център на Сирия. Масивни стъклено-бетонни сгради, цветущи паркове и градини и разбира се, старата персийска крепост, която господстваше над цялата южна част на града. Отвъд нея бе само международното летище Ел Зара.

Атта се показа от пилотската кабина и обяви, че ще кацнат в покрайнините на Ел Зара, за да заредят.

— Дано там научим новините — ако има такива — добави мрачно той.

„Пчелата“ се гмурна рязко надолу и изравни полета едва когато доближиха върховете на дърветата. Рита долови уханието на фурми, над жълтеникавите къщи се извиваха прозрачни стълбове дим. Никога досега не беше посещавала тези далечни места. Ако оцелееше от тази експедиция, щеше да е една много видяла и преживяла млада жена.

„Пчелата“ се спусна върху една странична бетонна площадка, край която вече ги очакваха няколко раздрънкани фургона с цистерни. Уморени прашни мъже доближиха двете машини, теглейки дебели платнени маркучи. Изчакаха пропелерите да спрат и после тикнаха маркучите в отворите за зареждане непосредствено до вратите. Пръв слезе Орезиас, следван от Атта, неколцина войници и келта. Луготорикс пое въздух с пълни гърди и тръсна глава, сякаш да проясни мислите си.

Атта заговори надзирателя на групата, който отвръщаше неохотно на въпросите му. Не след дълго генералът се отказа, повика един шофьор на фургон и, изглежда, този път извади повече късмет в събирането на информация. Когато се върна, лицето му изглеждаше още по-мрачно.

Рита побърза да се включи в групата, която го очакваше.

— Връзката с Александрия е прекъсната — обяви той.

— Ще заредим с гориво, но освен това тук трябваше да получим нови въздушни карти на степните райони от Сирийския картографски център — от които няма и следа.

— Какво означава това „връзката е прекъсната“? — попита Орезиас.

— Само това. Нито радиосъобщения, нито телефон — нищо. Шофьорът, той е офицер, го узнал от пилотите на летището. Полетите за Александрия са отменени. Ние сме единствените, които идват оттам.

— Лоша работа — поклати глава Орезиас.

— Но какво… — поде с неразбираща физиономия Деметриос.

— Вече никой няма да ни обърне внимание — прекъсна го Атта. — Ще получим гориво, но не и подкрепа. Никаква. Поне докато не се изясни с каква власт разполага царицата…

Орезиас чешеше нервно китката си.

— Да не са нападнали двореца? Атта поклати глава.

— Каквото и да е станало, за нас сега експедицията е по-важна. — Той сви рамене. — Няма смисъл да губим време, за да узнаем повече. Трябва да продължим.

Рита се загледа в далечните небостъргачи на Дамаск. Не изпитваше никакъв страх, въпреки неочаквания обрат. Все още беше под влияние на възбудата от полета и предстоящото пътешествие.

— Провери още веднъж с ключицата — помоли я Орезиас. — Искам да съм сигурен, че нашата цел все още е там.

Тя извади калъфа, постави ръце върху ръкохватките и се съсредоточи. Яркочервеният кръст си стоеше на мястото.

— Там е — кимна тя. Орезиас се отпусна уморено назад и затвори очи.

След няколко минути зареждането на „пчелите“ приключи. Атта се върна на борда и затръшна ядно входния люк.

— Какво ще стане сега с летящия танкер? — промърмори недоволно той. — Откъде да търсим гориво за връщане?

Шишарк

Само час след като напусна хранилището и пое към гарата, Олми вече беше в Четвърта кухина. Влакът пресече едно широко гладко езеро с кристално чиста вода и го остави на Северния остров, в отсамния край на кухината. Тук Олми нае транспортьор, кара десетина километра по един изоставен черен път и накрая се озова в гъста иглолистна гора.

Дълбоко под повърхността на имплантираната памет, изолиран напълно от своя „оригинал“, наскоро създаденият частичен осъществяваше изключително предпазливо изследване на съзнанието на джарта.

След тричасово пътуване Олми стигна подножието на една стара, почти хилядолетна кедрова гора. Никога досега не беше се чувствал толкова откъснат от човечеството, дори в онези далечни времена, когато се беше посветил изцяло на изучаването на нечовешка психология. Мис лите му най-често го отвеждаха към Тапи и Сули Рам Кикура. Съмняваше се, че пътищата им някога отново ще се пресекат.

Слезе от транспортьора и доближи едно от дърветата. Плъзна ръка по грапавата червеникава кора, сякаш за да установи дали нещо не го свързва с дървото. Ала истината беше, че в момента не се чувстваше привързан към никого и към нищо и това го безпокоеше. Съществуваше известна вероятност регулиращите механизми на имплантатите да не функционират както трябва, вследствие на което щяха да се проявят известни нарушения в душевното му състояние. За всеки случай Олми нареди да се извърши проверка за работата им, както и за състоянието на основното съзнание и връзката му с допълнителните имплантати.