Грег Бир - Вечност

Още по-нататък, където градът на мъртвите постепенно преминаваше в скалиста пустиня, пътят се сля с просторна магистрала, строена преди години от военните. Оттук до секретното летище имаше не повече от десет шоени. Когато го наближиха, утрото вече се беше превърнало в обед. Отдалече ги посрещна миризмата на керосин и нафта, заедно с рева на реактивни двигатели: въздухолетите се готвеха за патрулни полети над либийската граница.

— Пристигнахме — обяви след малко Орезиас, изправи се и раздвижи схванатите си крака.

Керванът, беше спрял на асфалтирана площадка, заобиколена от бетонен парапет. Докато слизаше по стълбичката, Рита за миг зърна сребристия търбух на един излитащ в небето реактивен въздухолет, следван от няколко по-дребни изтребители с остри като игли корпуси и широко разперени криле, върху които се виждаха обозначенията на автономните провинции Юдея и Сирийска Антиокея. От другата страна на летището, зад високата бетонна стена, се беше ширнало море от пясъчни дюни. С пронизителен рев един изтребител се спусна към площадката за кацане и премина само на стотина разтега от мястото, където бяха спрели фургоните. Рита намести калъфите на рамото си и засенчи очите си с длан, за да се предпази от ослепителните лъчи на слънцето.

След като заобиколиха кервана, тя зърна два по-малки въздухолета от типа „пчела“, паркирани в далечния край на площадката. Корпусите им бяха боядисани в защитен цвят. Изглеждаха някак грозновати и недодялани в сравнение с изящните изтребители, сякаш бяха летящи къщи. Имаха широки, разположени хоризонтално пропелери, а опашките им бяха зинали като човки на птици. Край „пчелите“ се навъртаха няколко военни, разговаряха и зяпаха приближаващата се група.

От последния фургон на-кервана слезе Луготорикс, следван от малка група гвардейци от дворцовата охрана — все за да пазят нея, осъзна Рита. Вятърът, идещ откъм пустинята, сипеше ситен пясък по асфалтовата писта. Тя вдигна очи към слънцето и пак се прикри с ръка от заслепяващия блясък. Чудесен ден за полети. А така не й се летеше точно днес.

— Време е да се качваме — рече Орезиас. — Дидаскалос, помогнете на ученичката си, ако обичате.

Деметриос й предложи ръка, но Рита само поклати глава и избърза напред.

— Ние ще се качим в дясната машина — инструктира я Джамал Атта.

Орезиас, който се озърташе с безпокойство, изведнъж вдигна ръка, посочи нещо в другия край на пистата и попита:

— Очакваме ли изпращачи?

— Не — отвърна Атта, видимо напрегнат. — Наредил съм никой да не доближава тази част на летището.

— Тогава по-добре да побързаме.

Деметриос застана до Рита, сякаш за да я защитава. По заповед на Атта войниците от охраната и Луготорикс заеха позиция около стълбичката. Генералът местеше обезпокоен поглед от купчината припаси, която предстоеше да натоварят, към приближаващите ги фургони.

Орезиас почука по прозрачния прозорец на пилота и нареди:

— Бъди готов за излитане, ако онези ни доближат преди да завършим товаренето.

— По радиото ни наредиха да изчакаме — възрази пилотът.

— Няма какво да чакаме — сопна се Орезиас.

— В такъв случай всички трябва да са на борда две минути преди излитане. Толкова ще ми е нужно, за да подготвя двигателите. — Пилотът затвори прозорчето.

Вътре в тесния фюзалаж Рита избра едно място до прозореца. Седалката беше съвсем проста — парче брезент, изпънато между две метални тръби. Деметриос й подаде калъфа с компанела и закрепи куфарите с другите инструменти на рафта зад нея. Абсурдно беше да разменят и дума — кабината ехтеше от неистовия рев на реактивните двигатели. Вторият член на екипажа им предложи наушници-шумозаглушители и даде знак всички да заемат местата си.

Отвън товарачите работеха с бясно темпо, за да прехвърлят припасите на втората „пчела“. Фургоните, с които бяха пристигнали, вече се отдалечаваха.

Рита притисна с ръце наушниците, за да изолира по-добре шума, и затвори изплашено очи. Никога досега не беше летяла.

Почти веднага някой я потупа по рамото. Беше Орезиас, който й даде знак, че потеглят.

Тя надникна през миниатюрния илюминатор и забеляза, че пропелерите се въртят с бясна скорост и че вече са заели позиция за излитане. Имаше чувството, че сърцето й ще спре. Не беше уринирала от часове и едва се сдържаше. Стисна болезнено зъби.

Двете „пчели“ набраха скорост и плавно се отделиха от пистата. Рита не успя да види какво правят войниците от фургоните, които ги преследваха. Надяваше се, че няма да открият стрелба.