Грег Бир - Вечност

— и други бойни машини, които Олми не може да разпознае —

и преди да се измъкне с маневра той е заловен в плътен слой от тракционно поле, а обвивката на всъдехода започва да се пропуква под неимоверното напрежение отвън. Зад него една пъргава разузнавателна машина запушва отвора във фронтовата линия с тракционен мехур. Сега джартът се намира в нещо като енергийна клопка, която изсмуква ресурсите на всъдехода и не след дълго генераторите му започват да отслабват. Няколко дистанционни апарати, наподобяващи грамадни черни бръмбари, пропълзяват под тракционния мехур и издърпват джарта от контролното табло. Тялото му е получило многобройни сериозни увреждания. От повърхността на Пътя се отделя още един бързодвижещ се обект с размери на поточен кораб

— тук възприятията на джарта на всички нива се замъгляват и спомените приключват.

Олми отвори очи. Мисията на джарта е била безнадеждна, никога досега не беше чувал каквато и да било органична форма да е правила опит за проникване през фронтовата линия с джартовите еквиваленти на вклинителите. В цялата постановка имаше нещо крайно подозрително, на пръв поглед лишено от всякаква логика.

Но въпреки това хората бяха лапнали примамката, радостни да се сдобият с първия заловен джарт. Никой не е предполагал, че джартът се предава доброволно, разчитайки на невежеството на противника, за да се промъкне като троянски кон зад стените на крепостта. Защо обаче е трябвало да унищожава своите изследователи? Защо не е отворил търбуха на коня едва когато се спусне нощта и троянците потънат в сън?

Олми затвори очи и си припомни последните няколко изображения, пратени от неговия частичен. Бяха прекалено разпокъсани, за да се получи ясна картина…

Ала едно от изображенията беше придружено от острото, неприятно разяждащо усещане. Олми потрепери и побърза да прехвърли целия епизод в един от свободните имплантати, където го изолира незабавно.

След това се върна във втория имплантат и нареди на частичния да се подложи на самоанализиране. Още щом получи първите резултати, осъзна, че събитията се развиват в неприятна посока. Оказа се, че частичният е бил разкрит.

Значи джартът е активен. Нито една от първоначалните предпазни мерки, взети от Олми, не беше дала нужния резултат.

Олми вдигна нови прегради около изолираните имплантати и подготви следващия частичен. Да изпраща частични в този извънземен ад беше като да изпраща себе си — и без това те бяха негови съвършени копия. Той почувства внезапно нежелано покачване на хормоналното ниво и побърза да потисне надигащия се в него клаустрофобичен ужас, заплашващ да го лиши от контрол на ситуацията.

От прехвърлянето не бяха изминали и два часа.

Изучаването на джарта очевидно щеше да се превърне в състезание по находчивост. След като изтри втория имплантат и прехвърли в него следващия частичен на мястото на компрометирания, Олми изчака резултатите от следващата серия сондажи. Този път съзнанието на джарта не предприе никакви опити за активно проникване в обкръжаващия го информационен слой, нито за компрометиране на частичния.

Двамата все още си мереха силите.

Въпреки успеха в атаката си срещу първия частичен — обстоятелство, за което Олми беше подготвен — джартът все още не беше успял да промени главната операционна система на имплантата, които обитаваше. Олми предполагаше, че противникът не е разбрал принципите на системата, макар вероятно да е наясно с факта на прехвърлянето.

Значи основните предпазни средства бяха достатъчно ефикасни. Поуспокоен от тази мисъл, той реши да продължи с разглеждането на подземното хранилище. Все още го потискаше усещането за тоновете скали, които се намираха над него. Въпреки това не беше готов за връщане в обществото. Необходими бяха многократни изследвания и сондажи преди да предприеме подобен риск.

Ако джартът наистина се пробужда, значи дошло е време да се запознае с реалността на човешкото съществувание.

Гея, Александрия

В просторния хангар на двореца Рита беше заобиколена от останалите членове на експедицията. Стиснала дръжките на ключицата, тя затвори очи и се съсредоточи върху въртящия се глобус. Много от обозначенията върху схемата все още не й бяха ясни. Някои от тях премигваха, сякаш за да привлекат вниманието й, други се движеха или пулсираха. Океанът и част от сушата бяха оградени в червен и жълт контур. Но ключицата не разкриваше значението на тези обозначения, тя само завъртя глобуса, спирай.ки вниманието й първо върху устието на Нил, където се намираха в момента, и веднага след това на местонахождението на вратата, маркирано с ярък червен кръст. Погледът й се „спусна“ към повърхността на глобуса и тя се озова сред просторна, покрита с трева равнина, в центъра на която се виждаше вратата.