Грег Бир - Вечност

Експедицията щеше да бъде оборудвана с юдейски въздухолети, сигурни и мощни машини, задвижвани от сирийски реактивни турбини. Атта им показа снимки на въздухолетите, с техните щръкнали отгоре пропелери и изпъкнали като очи на насекомо прозрачни кабини.

— Това са най-надеждните средства за придвижване, с които разполагаме — увери ги той. — Ще вземем два въздухолета от дворцовата тайна полиция. Далечината им на действие е пет хиляди парангви. Една парангва се равнява на триста ойкуменски шоени — въжени дължини. — Рита каза, че познава добре военните мерни единици. Джамал Атта вдигна вежди, прехапа за миг устни и продължи: — Оръжия ще намерим достатъчно — черният пазар край делтата е претъпкан с каквото ни трябва — в случай че не успеем да се снабдим от тукашната оръжейна или от военните заводи в Мемсрис. Въпросът, от чийто отговор се нуждая, е: каква е целта на пътешествието? И какво ще предприемем, ако открием онова, което търсим? — Атта и Орезиас не бяха в течение на целия план, а само на някои дребни подробности. Рита се загледа в разпростряната на масата карта.

— Ще се опитаме да проникнем през вратата — каза тя.

— И къде води тази врата?

— В едно място, наречено Пътя. — Тя се опита да им обясни за какво става дума, но след първите няколко изречения Атта я погледна с изцъклени очи и вдигна ръка.

— Щом ние можем да влезем там, значи могат и други. Дали няма да ни попречат?

— Не зная — отвърна Рита. — Може и да ни се зарадват.

— Кои са те?

— Хората, създали Пътя. Може би. Атта поклати глава със съмнение.

— Когато човек открие нещо, той го пази от нежелани нашественици. Всичко това ми се струва много опасно и зле обмислено. Щях да се чувствам по-добре, ако ни придружаваше някоя малка армия.

— Но това очевидно не може да стане — подхвърли Орезиас, седнал в срещуположния край на масата. — Щом тази млада жена е готова да върви, какво може да спре един стар и опитен стратег?

Атта разпери ръце.

— Дяволски прав си. Пък и нали така повелява Нейно Величие. — Той премести изморените си очи към Рита. — Какви оръжия могат да имат те?

— Нищо, срещу което да можем да се защитим.

— Какво означава това?

— От Патрикия научих, че можем само да мечтаем за техните оръжия и че ще ги открием най-рано след няколко хиляди години.

— Що за същества са това, богове? — попита Атта с унил глас.

— Така може да разсъждава само някой изкуфял чиновник — ядоса се Рита и веднага се изчерви, задето се беше нахвърлила срещу Атта.

— Или някой стар войник, който се надява да прекара спокойно остатъка от живота си — довърши вместо нея Атта. — Който е гледал смъртта в очите неведнъж — от горите на Неа Каркедон до най-далечната точка на Африканския континент.

— Никога не сте виждали нещо подобно на Пътя — каза Рита, като го гледаше с немигащи очи. Атта и Орезиас се спогледаха.

— Много хубаво — въздъхна накрая старият генерал. — Значи нашата царица е решила да приключим службата си към нея разкъсани от невиждани чудовища или изгорени на пепел от богове.

— Или пък открили нови приятели — добави Рита, която все още не можеше да овладее гнева си. — Приятели, които да върнат на Ойкумения изгубеното величие.

— Съкровището в пастта на чудовището — промърмори Орезиас.

— И все пак… ще ми се да узная малко повече за тяхната сила и за слабостите им… ако въобще има такива — подкани я със спокоен глас Атта. — Разполагаме само с още няколко часа преди да започне товаренето. Помогнете на старото магаре да си сложи самара.

— Никога не съм виждала тези неща. Само са ми разказвали за тях — оправда се Рита.

— Помъчете се да си спомните нещо повече — настоя Атта с въздишка. — И най-дребната подробност може да се окаже от полза.

Шишарк, Пета кухина

Джартът обитаваше безмълвно вътре в Олми, сякаш не осъзнаваше промяната на местонахождението си. Олми лежеше във втората стая, затворил очи, сондирайки предпазливо своя нов съсед, както хирург търси най-удобното място да проникне в заспало, но опасно животно.

През цялото време чувстваше огромната маса на обкръжаващия го астероид, непроменена от милиарди години, непроницаема като времето — първична скала и въглеводородни съединения, и вода, от която неговите сънародници черпеха векове наред.

Той погледна към пустеещия екран, където доскоро се виждаше схемата на джартовото съзнание. Но сега паметта на тайното хранилище беше празна, а съзнанието беше прехвърлено в един от имплантатите на Олми.