Грег Бир - Вечност

След като разгледа изящните мебели — от ебонит и слонова кост, обковани с полирано сребро и мед — тя се излегна на пухения матрак и се загледа в пурпурния копринен балдахин, който закриваше тавана.

„Какво, за Бога, правя аз?“

Стисна зъби, налегната от внезапна умора и изтощение, и изведнъж си спомни, че не е проверявала в компанела за днешно послание от Патрикия. Извади го от калъфа и включи монитора.

Мила моя внучке,

Ако си се срещнала с царицата, сигурно вече знаеш, че тя е изключително умна жена и напълно способна да наложи волята си в нейната раздирана от вътрешни противоречия Ойкумения, Но тя също е жена, която ще умре съвсем скоро — в политически смисъл. Не след дълго Ойкумения ще изпадне под властта на аристократичната администрация, а това са хора, за които политиката е като математиката. Неведнъж досега те отхвърляха нейните повлияни от интуиция и напълно непредсказуеми решения. Тъкмо затова вратата трябва да бъде намерена и изследвана преди смъртта на Клеопатра — каквато и да е тя. Тя е нашата последна възможност. Нито един разумен политик не би одобрил подобна експедиция. Всъщност нито един разумен политик не би повярвал в съществуването на подобен феномен. Клеопатра вярва, защото това й помага да преодолее досадата от ежедневните неприятности и дребните ежби. Веднъж вече я разочаровах, но мисля, че тя все още е готова да рискува всичко. Както и да е, не бъди груба с нея. Упражнявай своята вродена предпазливост. И се пази от примамките на двореца. Това е опасно място. Клеопатра живее в него като скорпион сред змии.

Рита се замисли за камерхера, оръжейника, за ейтиопските гвардейци и церемонията, на която беше станала свидетел. Едва сега тези неща започнаха да придобиват смисъл. Тя изключи компанела, благодарна на Патрикия за навременните — и съвсем точни — предупреждения. Но зъбите й продължаваха да тракат и сънят все не идваше.

Подготовката на експедицията за Северна Рус започна още на сутринта, при пълна секретност. Следващите два дни преминаха в главозамайващо темпо: царицата и съветниците й сякаш се надпреварваха с времето, за да набавят всичко необходимо, и съвсем скоро Рита узна причината за бързината и дискретността.

Навремето, преди десетина и повече години, Клеопатра се разпореждала с всички въпроси, свързани с изследването и изучаването на Ойкумения. Това била царска привилегия, извоювана много преди парламентът да отнеме повечето права на нейната династия и да наложи административно управление, както в провинцията, така и в столицата.

— Твоята старица ми струваше доста скъпо с нейните непрестанно изникващи и чезнещи врати — обясни й Клеопатра с тъжна усмивка и махна с ръка да сменят темата. — Напоследък и администрацията си има достатъчно сериозни проблеми. Селяните се бунтуват, чиновниците са недоволни, в Кипрос беше разкрит заговор… Всичко това ги накара да ме оставят на мира поне за няколко месеца. Все пак имай предвид, че в Александрия не можеш да запазиш нещо в тайна за дълго. Експедицията ще има нужда от сериозна екипировка и докато я набавяме, нищо чудно в парламента да прокарат някоя забрана.

Клеопатра я запозна с най-доверения си съветник, Орезиас, изследовател и експерт по Северна Рус, предан последовател на царицата. Орезиас беше висок и слаб, на средна възраст, с мъжествени черти и посребрели коси. С негова помощ Рита изготви списък на необходимите припаси, а след това обсъдиха броя на участниците в експедицията. Заради прищявка или случайно хрумване, Рита предложи да включат и Деметриос, макар двамата още да не бяха се срещали — стори й се, че ще й бъде приятно да пътува в компанията на събрат-математик.

Орезиас на свой ред се консултираше с друг доверен съветник, Джамал Атта, дребен чернокос мъж, генерал от запаса на Ойкуменските сили за сигурност. По произход Джамал Атта беше бербер, но приличаше на стар персийски войн. Джамал оказа неоценима помощ при обсъждане на опасностите от проникването на неприятелска територия.

Самата Рита очакваше с трепет началото на експедицията. Всеки път, когато Орезиас разпъваше огромната карта на масата в игралната зала на двореца и сочеше с жилестите си пръсти най-подходящите маршрути, тя се питаше какви ли са действителните мотиви на царицата.

Експедицията беше крайно рискована от политическа гледна точка — налагаше се да се промъкнат незабелязано между веригата от високочестотни кули, опасващи южната граница на Рус от Бакра до Маджария. Пътят им преминаваше и през две независими републики, Хуной и Уйгурс, които бяха в приятелски отношения със Северна Рус. Откриеха ли ги, щяха да предприемат незабавни мерки, за да ги унищожат, и нищо чудно дребният пограничен конфликт да прерасне във война, Джамал Атта спомена тази възможност съвсем между другото, сякаш не му правеше особено впечатление.