Кристофер Райд - Последната императрица

— Дървото вече не пуска мъзга така, както навремето — призна Цъ Си, загледана в живия еликсир, сякаш се възхищаваше на прелестно дете. — Поради което това е безценен запас.

— Дървото на бучки ще бъде жизнената сила на Азия през следващите сто години — каза Уилсън. — А вие го пресушихте, за да задоволите личните си нужди. Тази страна и народът й ще се възстановят истински едва след като щафетата бъде предадена на следващото Дърво на живота.

Цъ Си облиза устни и погледна Уилсън право в очите.

— Няма ли някаква възможност да преговаряме? Помисли си за силата, която се съдържа в мъзгата. — Тя хвана върха на меча и наклони острието надолу, докато то не разтвори робата й, оголвайки съвършените й гърди. — Сега ти си завоевател и би трябвало да вземеш онова, което е твое.

Уилсън се взря в съблазнителните й очи. По тялото му премина тръпка. Пред него стоеше жена, за която се говореше, че е надарена с невероятни способности да доставя удоволствие. И сега той виждаше с очите си защо е така.

— Предлагам нов съюз — каза Цъ Си със сладък като сироп глас. — Между Изтока и Запада. Между моя имперски авторитет и твоите умения, прозорливост и хитроумие.

Погледът на Уилсън не можеше да се откъсне от извивката на шията й, от съвършената й кожа. Странната й увереност дори в тази мрачна обстановка беше наистина привлекателна. Контрастът между черната коса и голата й плът беше истинско чудо. Да целуне поне веднъж устните й бе нещо, което можеше да го грабне завинаги. В този момент лицето на Минерва проблесна за миг в съзнанието му.

— Какво е решението ти? — попита Цъ Си. — Ще бъдеш ли господарят на света и на всички удоволствия, които вървят с това?

Уилсън стоеше като зашеметен. После внезапно посегна, грабна газения фенер от гърба на единия слон и го разби в бутилките с мъзга.

Силната експлозия изстреля него и Цъ Си от Драконовия трон, когато бутилките сякаш се взривиха от контакта с огъня. Сега тронът на Средното царство бълваше пламъци, като че ли беше реактивен двигател, обърнат към украсения таван на двореца.

Цъ Си се изправи на колене. На лицето й беше изписана паника.

— Как можа да направиш това? — изписка тя и се сви от ужас при вида на буйните пламъци. — Ти се отказа от света! Глупак!

Уилсън се дръпна от адския огън, който заплашваше да изгори лицето му, и постави меча си върху рамото на Цъ Си.

— Имам само още две искания, императрице — строго рече той. — Първо, ще освободиш незабавно Куан Су и ще го възстановиш като император. Второ, никога повече няма да докосваш Дървото на живота.

Цъ Си го погледна изненадано.

— Това ли е всичко?

Уилсън опря върха на меча в пода. Ярките пламъци започваха да намаляват.

— Това е всичко, императрице. Но искам да знаеш — ако не изпълниш някое от исканията, ще се върна и ще отнема живота ти.

Цъ Си отлично си даваше сметка, че исканията на синеокия можеха да бъдат много по-лоши.

— Имаш думата ми като императрица от Цин — отвърна тя.

Уилсън отстъпи към вратата, оставяйки я на колене до обезглавеното тяло на Рандъл Чен, лежащо върху златните тухли. Между извисяващите се колони Драконовият трон се бе превърнал в купчина стопен метал върху пиедестала си, чиято горещина изпълваше двореца.

Уилсън бутна двойната врата, излезе на проливния дъжд и тръгна като замаян към центъра на церемониалната платформа.

— В какво се превърнах? — промълви той.

Вдигнал меча пред себе си, се загледа как дъждовните капки отмиват кръвта на Рандъл от извитото острие. Едва сега започна да осъзнава какво беше сторил на приятеля си.

Бръкна в джоба си, бавно извади кристалния съд, даден му от Минерва, и го пусна да падне на мрамора.

— Съжалявам, Г. М. — извика той. — Не мога да изпълня молбата ти.

И настъпи съда с пета, пръскайки кристала на хиляди парченца.

Мисия Ездра най-сетне беше изпълнена.

Без сока от Дървото на живота Цъ Си остаря с четиресет години през следващите четири седмици.

Както й бе наредено, още на следващия ден тя върна племенника си Куан Су на императорския престол. След това двамата избягаха от Забранения град с целия двор в Сиан в провинция Шънси. Двамата със Сина на небето нямаше да се върнат в Забранения град до януари 1902 г.

Обсадата на пекинските посолства продължи общо 55 дни. На 14 август 1900 г. генерал-лейтенант Гейзли вкара 20000 войници от Съюза на осемте нации през портите на Пекин, за да освободи пленниците. Спасението обаче не беше покрито със слава. Най-могъщата армия на света се отдаде на изнасилвания, убийства и грабежи, които щяха да останат в историята като най-бруталните на всички времена.