Кристофер Райд - Последната императрица

На лицето на Рандъл не се изписа изненада; всъщност това бе лицето на човек, който е очаквал появата му. За разлика от него императрицата беше шокирана от неканения гост и тялото й трепна, докато отстъпваше крачка назад.

— Пътят ми до теб бе пълен с гибелни опасности — каза Уилсън, насочил пистолета в гърдите на Рандъл. От лицето и дрехите му се стичаше вода.

— Много време мина — отвърна Рандъл. Той внимателно остави картата на голямата алена маса, нарочно бавно пъхна ръце в противоположните ръкави на златната си роба и ги отпусна на корема си.

— Кой е този човек? — излая Цъ Си.

— Негов приятел — отвърна Уилсън на мандарински и добави на английски: — Рандъл, ти промени бъдещето и създаде проблеми на двама ни.

— Още изглеждаш все същият — меланхолично отбеляза Рандъл.

— Както и самият ти — отвърна Уилсън.

— Когато чух, че триста и петдесет войници са влезли в Пекин без съпротива, разбрах, че ти трябва да си причината. — Рандъл кимна. — И сега разбирам, че ти си в основата и на решителната защита на посолствата. Ще бъда честен… не е минал ден, през който да не мисля за теб. Когато някоя сянка се размърда в тъмното или някоя врата се затръшне от невидим вятър, често се питам дали ти не стоиш там.

— Ти не успя да защитиш Дървото на живота — каза Уилсън. — И затова върху Китай и народа му се изсипаха безброй несгоди.

Физиономията на Рандъл се вкисна.

— Аз съм спасител на Китай — отвърна най-сетне той.

Тропотът на дъжда беше толкова силен, че на Уилсън му бе трудно да го чува и затова бе принуден да пристъпи към него, като в същото време се оглеждаше, за да се увери, че освен тях тримата в залата няма никого.

В центъра на помещението се намираше искрящият Драконов трон върху седем алени стъпала, перфектно разположен между четири колони от масивно злато, издигащи се на осемнайсет метра височина. На горната платформа, пред проспект с изображения на дракони, се намираше самият стол на властта — златна, подобна на кутия платформа, инкрустирана с пурпур и покрита с удобна на вид пурпурна възглавница. От двете й страни имаше два грамадни пиедестала с бронзови слонове отгоре, върху чиито гърбове примигваха газени фенери.

Цъ Си стоеше на дебел копринен килим с електриковосин цвят, извезан със символите на Цин, върху който бяха разположени три удобни кресла и огромно издигнато легло. Явно Рандъл и неговата императрица бяха преместили квартирата си в най-важната сграда. В другия край на залата имаше три гигантски огледала, разположени като три страни на деветметров квадрат. Имаше и множество алени маси, подредени в полукръг, върху които бяха разхвърляни свитъци, описващи ходовете на боксьорите и имперските части.

— Ти беше пратен тук като Надзирател — каза Уилсън. — А не като спасител на Китай. Като съветник , нищо друго. Ние сме странични наблюдатели на събитията, знаеш го! Ти открадна от Дървото на живота и доведе тази страна до война. На това трябва да се сложи край, приятелю.

Рандъл започна да се смее, сякаш на себе си.

— Аз съм Първият боксьор… Учителя… Водач на народа си и съвладетел на Цин. Виж ме, Уилсън. Аз съм император!

— Твоите действия водят Китай към бездната!

— Моите боксьори са неуязвими за сабите и куршумите на чуждоземните дяволи! И заедно ще прогоним завинаги злите нашественици от страната и отново ще възстановим господството на Цин. И подозирам, че ако не беше тук, вече щяхме да сме успели.

— Видях как боксьорите ти умират с хиляди, Рандъл. Определено не са неуязвими. Как можеш да стоиш и да позволяваш това да се случва?

— Те умират, защото не вярват достатъчно в силите си.

— Те умират, защото нямат мъзгата от Дървото на живота! — възкликна изгубилият търпение Уилсън.

— Ти имаш същите очи — обяви Цъ Си на перфектен английски, като в същото време се носеше плавно по огромния килим. Изглеждаше истински заинтригувана.

— Да… с абсолютно същия цвят.

— Стой на място! — предупреди я Уилсън.

— И като че ли знаеш за Дървото на живота? Рандъл ми каза, че само той и аз притежаваме това огромно познание и че никой друг човек няма представа за тайните му.

— Кажи й да се дръпне — обърна се Уилсън към Рандъл.

— Дръпни се — с равен глас нареди Рандъл.

Цъ Си спря в подножието на Драконовия трон, без да откъсва поглед от госта им.

— И за бъдещето ли знаеш? — Когато не получи отговор, челото й се сбърчи. — Явно си много невеж, за да не знаеш коя съм!