Айзек Азимов - Пътят на марсианците

— Какво друго има в атмосферата? — раздразнително попита Саймън. — Засега всичко, с което разполагаме, е кислород, азот и проста философия от милия чичо Борис.

Вернадски прехвърли ръка през седалката си и отвърна достатъчно любезно:

— Ти пък какъв си? Да не си ни ръководител, що ли?

Саймън, за когото този пост означаваше малко повече от досадата да съставя доклади за Бюрото, се изчерви и мрачно каза:

— Какво друго има в атмосферата, д-р Вернадски?

Без да поглежда бележките си, Вернадски отвърна:

— Под 1% и над една стотна от 1%: водород, хелий и въглероден двуокис в този ред. Под една стотна от 1% и над една хилядна от 1%: метан, аргон и неон в този ред. Под една хилядна от 1% и над една милионна от 1%: радон, криптон и ксенон в този ред. Числата не са много информативни. Горе-долу всичко, което успях да разбера от тях е, че Млади ще е отлично ловно поле за уран, че е беден на калий и че не е за чудене, че е такъв прелестен малък свят с двойна ледена шапка.

Направи го съзнателно, за да го попитат откъде знае, и някой от групата неизбежно го стори, с ласкаещо го учудване.

Вернадски иронично се усмихна и отвърна:

— Атмосферният радон е между десет и сто пъти по-висок тук, отколкото на Земята. Същото се отнася за хелия. И радонът, и хелият са вторични продукти от радиоактивното разпадане на уран и торий. Заключение: ураниевите и ториевите минерали са между десет и сто пъти по-богати в кората на Млади, отколкото в тази на Земята. От друга страна аргонът е над сто пъти по-малко, отколкото на Земята. Съществува голяма вероятност Млади вече да няма този аргон, с който се е появил! Планета от този тип притежава само аргона, който се получава при разпадането на K 40, един от изотопите на калия. Малко аргон — малко калий. Съвсем просто, деца.

Един от групата попита:

— Ами ледените шапки?

Саймън, който знаеше отговора на този въпрос, попита преди Вернадски да успее да отговори:

— Какво е точното съдържание на въглероден двуокис?

— Нула цяло, нула шест милиметра — отвърна Вернадски.

Саймън кимна и не го удостои с повече въпроси.

— Е? — нетърпеливо настоя човекът, задал предишния въпрос.

— Въглеродният двуокис е само около половината от този на Земята, а именно той предизвиква парниковия ефект. Той позволява на късите вълни слънчева светлина да преминават през повърхността на планетата, но не позволява на дългите вълни планетарна топлина да се излъчват обратно. Когато концентрацията на въглероден двуокис се повиши в резултат на вулканична дейност, планетата се нагрява малко и имаме каменовъглен период, с високи океани и минимално количество суша. Когато въглеродният двуокис спадне в резултат на растителността, която отказва да изпусне доброто нещо и тлъстее за сметка на добрия стар CO 2, температурата спада, появява се лед, започва порочен кръг от ледникови епохи и voila 5…

— Нещо друго в атмосферата? — попита Саймън.

— Водни изпарения и прах. Предполагам, че в допълнение има и по няколко милиона въздушни спори на различни вирулентни заболявания на кубичен сантиметър.

Подхвърли го съвсем нехайно, но в помещението настъпи вълнение. Мнозина от присъстващите като че ли възпираха дъха си.

Вернадски сви рамене и каза:

— Сега не се тревожете за това. Анализаторът ми промива праха и спорите изцяло. Но после вече не е моя работа. Предполагам, че в момента Родригес отглежда проклетите си култури под стъкло. Под здраво, дебело стъкло.

Марк Анунцио се скиташе навсякъде. Очите му блестяха, докато слушаше и се притискаше по-напред, за да чува по-добре. Членовете на групата му позволяваха да прави това с различна степен на нежелание, в зависимост от индивидуалния характер и темперамент. Никой не разговаряше с него.

Шефийлд се движеше плътно до Марк. Той също едва разговаряше. Хвърляше всичките си усилия, за да остане някъде назад в съзнанието на Марк. Не искаше да предизвиква у него чувството, че го преследва, а да създава у момчето илюзията за свобода. Искаше да изглежда като че ли всеки път е там случайно.

Чувстваше, че преструването не му се удава, но какво можеше да направи? Трябваше да пази момчето от неприятности.

Мигел Антонио Родригес и Лопес (микробиолог — дребен, мургав, с наситено черна коса, която носеше доста дълга и с репутация, която с нищо не се опитваше да обезкуражи, че е от латинската раса във внушителния смисъл, що се отнасяше до дамите) култивираше праха от филтъра на газовия анализатор на Вернадски с комбинация от прецизност и почтителна деликатност.