Айзек Азимов - Пътят на марсианците

Тя вече се бе изплатила многократно, но малцина го знаеха. Нито пък Земното правителство афишираше този или който и да било друг факт за мнемониците. Проблемът с тях беше деликатен. Това бе „експеримент“. Страхуваха се, че провалът може да се окаже политически скъп. Опозицията (която с трудност бе удържана да не го използва за предизборната си кампания) говореше на планетарните конференции за „празноглавие“ и „разхищаване на парите на данъкоплатците“. И последното, въпреки наличието на документални доказателства, че е точно обратното.

В основаната на машини цивилизация, която изпълваше Галактиката, беше трудно да се научат да ценят постиженията на голия разум без продължително чиракуване.

Шефийлд се чудеше колко продължително.

Но нямаше смисъл да е потиснат в компанията на Марк. Имаше прекалено голяма опасност от разпространение на заразата. Вместо това, той каза:

— Изглеждаш чудесно.

Марк се радваше да го види.

— Когато се върнем на Земята, д-р Шефийлд… — замислено започна той. После замълча, леко се изчерви и продължи: — Имам предвид, ако предположим, че се върнем, възнамерявам да намеря колкото е възможно повече книги и филми за народните вярвания. Почти не съм чел нищо по този въпрос. Бях долу в корабната библиотека, но там нямаше нищо.

— Защо се интересуваш?

— Заради капитана. Не споменахте ли, че той ви е казал, че екипажът не трябва да знае за унищожаването на първата експедиция?

— Да, разбира се. И?

— Защото космонавтите смятат за лош късмет да стъпят на подобен свят, особено на такъв, който изглежда безопасен. Наричат го „примамка“.

— Точно така.

— Така казва капитанът. Въпросът е там, че не виждам как може да е вярно. Сещам се за седемнайсет обитаеми планети, от които първите експедиции не са се върнали и не са установили бази. А всеки от тях по-късно е бил колонизиран и сега е член на Конфедерацията. Със Сарматия е било така, а сега е доста голям свят.

— Има и планети, които непрекъснато търпят бедствия — Шефийлд бавно изрече тези думи като декларативно твърдение.

(Никога не задавай информационни въпроси. Това беше едно от „Правилата на Караганда“. Мнемоничните корелации не бяха въпрос на съзнателен разум — не бяха волеви. Веднага, щом се зададеше директен въпрос, следваха многобройни корелации, но само такива, каквито можеше да направи всеки нормално информиран човек. Именно несъзнателният разум бе в състояние да съедини широките, малко вероятни празнини.)

Марк, както би направил и всеки мнемоник, се хвана в капана.

— Не, никога не съм чувал за такива — енергично възрази той. — Не и за такива планети, които изобщо са обитаеми. Ако планетата е от здрав лед или е абсолютна пустиня, тогава е друго. Млади не е такъв.

— Не, не е — съгласи се Шефийлд.

— Тогава защо екипажът трябва да се страхува от него? Непрекъснато си мислех за това, докато бях на легло. Точно тогава ми дойде наум да прегледам дневника. Всъщност, никога не бях виждал бордови дневник и във всички случаи щеше да има полза. А и сигурно, мислех си аз, ще открия в него истината.

— Хм-хм — рече Шефийлд.

— И, ами… е, може и да съм сгрешил. В целия дневник изобщо не се споменаваше целта на експедицията. Не би трябвало да е така, освен ако целта не е секретна. Като че ли капитанът я крие даже от корабните офицери. И името на кораба е дадено като „Джордж Г. Грънди“.

— Естествено, че ще е така — каза Шефийлд.

— Не знам. Подозирах тази работа с „Трите G“ — мрачно рече Марк.

— Изглеждаш разочарован, че капитанът не лъжеше — забеляза Шефийлд.

— Не разочарован. Облекчен, струва ми се. Мислех си… мислех си… — Той замълча и погледна силно объркан, но Шефийлд не направи усилие да му помогне. Марк беше принуден да продължи. — Мислех си, че могат да ме лъжат всички, а не само капитанът. Даже вие бихте могли, д-р Шефийлд. Мислех си, че просто не искате да разговарям с екипажа поради някаква причина.

Шефийлд се опита да се усмихне и успя. Професионалното заболяване на Службата по мнемоника беше подозрителността. Бяха изолирани, тези мнемоници, и бяха различни. Причината и следствието бяха очевидни.

— Според мен, в книгите си за народните вярвания ще откриеш, че тези суеверия не се основават непременно на логичен анализ — леко започна Шефийлд. — От планета, която се е прочула, се очаква зло. Доброто, което се случва, се пренебрегва, а лошото се разгласява и преувеличава. И започва да се разраства като лавина.