Айзек Азимов - Пътят на марсианците

Всяка от тях блестеше еднакво на слънчевата светлина в резултат от ненаклонената ос на Млади. И всяка шапка беше на части — като сладкиш, нарязан с извит нож.

Обърнатата към слънцата третина на всяка от тях бе осветена едновременно и от двете слънца в искрящо бяло, което бавно пожълтяваше на запад и бавно позеленяваше на изток. На изток от белия сектор лежеше друг, наполовина толкова широк, който бе докосван само от светлината на Лагранж I и снегът му сияеше със сапфирена красота. На запад друг половин сектор, изложен само на Лагранж II, светеше с топлото оранжево-червено на земния залез. Трите цвята преминаваха един в друг на ивици и така много приличаха на дъга.

Последната третина бе контрастиращо тъмна, но ако човек я загледаше достатъчно внимателно, откриваше, че е на части — неравни части. Най-малката беше наистина черна, но в по-големите имаше слаба млечна белота.

— Лунна светлина. Естествено — промърмори на себе си Саймън, а после припряно се огледа да види дали някой не го е чул. Не обичаше хората да наблюдават действителния процес, чрез който се осъществяваше правенето на изводи в ума му. Те по-скоро трябваше да бъдат представяни на студентите и слушателите му — на всички, които бяха наоколо — накратко, в излъскано съвършенство, което да не издава нито раждането, нито развитието им.

Но тук наоколо имаше само космонавти и те не го бяха чули. Въпреки цялата си космическа закоравялост, доколкото можеха да се откъснат от задълженията и уредите си, те съсредоточено наблюдаваха чудото пред тях.

Спиралата се изви, посоката от север-юг стана североизток-югозапад, а накрая — изток-запад. Така кацането щеше да е възможно най-безопасно. До пилотската кабина долиташе смътният тътен на атмосферата — отначало тънък и писклив, но постепенно, с изтичане на минутите, набираше сила.

До момента, в интерес на научното наблюдение (и за значително безпокойство на капитана) спиралата беше стегната, скоростта спадаше бавно, а обиколките на планетата бяха многобройни. Когато обаче навлязоха във въздушната покривка на Млади, скоростта започна бързо да спада, а повърхността се издигна насреща им.

И двете ледени шапки изчезнаха и започна равномерно редуване на земя и вода. На удължаващи се интервали под тях се разстилаше континент, планински по двата бряга и равнинен във вътрешността, като чиния за супа с покрито с лед устие от двете страни. Той се разпростираше върху половината от Млади, а останалата част беше вода.

В момента по-голямата част от океана се намираше в тъмния сектор, а другата бе огряна от червено-оранжевата светлина на Лагранж II. На светлината на това слънце водата бе тъмноморава с искрящи ръждиви петънца, които се сгъстяваха на север и юг. Айсберги!

В момента земята беше поделена между червено-оранжевия половин сектор и напълно бялата светлина. Само източният бряг беше синьо-зелен. Източната планинска верига представляваше поразителна гледка с червените си западни и със зелените си източни склонове.

Сега корабът бързо намаляваше скоростта — последното пътуване над океана беше свършило.

След това — приземяване!

Първите стъпки бяха достатъчно предпазливи. И достатъчно бавни. Саймън разгледа фотохромите си на Млади, които бяха направени от космоса с подробна точност. След протестите, той ги пусна сред другите членове на експедицията и мнозина простенаха вътрешно при мисълта, че са оставили комфорта заради възможността да видят това в оригинал.

Борис Вернадски безкрайно стоя наведен над газовия анализатор — представляваше симфония от крещящи дрехи и тихо сумтене.

— Намираме се приблизително на морското равнище, струва ми се — каза той, — като съдя по стойността на g .

После, за да поясни думите си на останалите от групата, небрежно добави:

— Тоест, на гравитационната константа. — Което не говореше нищо на повечето от тях.

Той продължи:

— Атмосферното налягане е около осемстотин милиметра, което е с около 5% по-високо от земното. И двеста и четирийсет милиметра от него е кислород, в сравнение с едва сто и петдесет на Земята. Не е зле.

Изглежда чакаше одобрение, но учените смятаха за по-добре да коментират колкото е възможно по-малко данните от нечия друга специалност.

— Азот, разбира се — продължи той. — Тъпо, нали, начинът, по който природата се повтаря като тригодишно дете, което знае три урока и точка. Цялото развлечение изчезва, когато се оказва, че водните светове винаги имат кислородно-азотна атмосфера. Всичко ти доскучава.