Айзек Азимов - Пътят на марсианците

— Защото така работата й е станала двойна и тя споменава за напускане. Не е толкова лесно да се намери добра готвачка. Спомняш ли си предишната?

Това беше сериозен аргумент.

Индустриалеца се огледа неопределено.

— Предполагам, че си права — съгласи се той. — Той не е тук, нали? Когато се върне, ще разговарям с него.

— Можеш да започнеш. Ето го, идва.

Ред влезе в къщата и жизнерадостно каза:

— Време е за обяд, предполагам. — Премести очи от единия си родител към другия, бързо обмисли забитите в него погледи и продължи: — Обаче първо трябва да поразчистя. — И се насочи към другата врата.

— Един момент, синко — обади се Индустриалеца.

— Сър?

— Къде е малкият ти приятел?

— Някъде наоколо — нехайно отвърна Ред. — Точно преди малко се разхождахме, аз се огледах и вече го нямаше. — Това си беше чистата истина и Ред се почувства на сигурна почва. — Казах му, че е време за обяд. Казах му: „Предполагам, че е време за обяд. Трябва да се връщаме вкъщи“. Той отговори: „Да“. Аз просто продължих и когато стигнах до поточето, се огледах и…

Астронома прекъсна многословния разказ, вдигайки поглед от списанието, което прелистваше без да гледа.

— Не бих се притеснявал за момчето ми. Справя се сам доста добре. Не отлагайте обяда заради него.

— Обядът така или иначе не е готов, докторе. — Индустриалеца се обърна още веднъж към сина си: — и за да говорим за това, синко, причината е, че нещо е станало с продуктите. Имаш ли какво да кажеш?

— Сър?

— Не ми харесва да усещам, че се налага да обяснявам думите си по-подробно. Защо взе каймата?

— Каймата ли?

— Каймата. — Той търпеливо зачака.

— Е, някак си бях… — започна Ред.

— Гладен ли? — подсказа баща му. — За сурово месо?

— Не, сър. Просто ми трябваше за нещо.

— За какво точно?

Ред погледна нещастно и не отговори.

Астронома отново се намеси.

— Ако нямате нищо против да вметна няколко думи, ще си спомните, че точно след закуска синът ми дойде да пита с какво се хранят животните.

— А, прав сте. Колко глупаво от моя страна да забравя това. Виж сега, Ред, да не си го взел за някое животинче, което си хванал?

Ред възмутено си пое дъх.

— Искате да кажете, че Слим е дошъл тук и е казал, че имам животно? Дошъл е тук и е казал това? Казал е, че имам животно?

— Не, не го каза. Просто попита с какво се хранят животните. Това е всичко. Щом е обещал, че няма да те издаде, няма да го направи. Издаде те твоята собствена глупост да се опиташ да вземеш нещо без разрешение. Това си е кражба. А сега, имаш ли животно? Задавам ти директен въпрос.

— Да, сър — прошепна той толкова тихо, че едва се чуваше.

— Добре, ще трябва да се освободиш от него. Разбираш ли?

Майката на Ред се намеси.

— Да не искаш да кажеш, че държиш месоядно животно, Ред? Може да те ухапе и да ти отрови кръвта.

— Те са съвсем мънички — с разтреперан глас възрази Ред. — Едва мърдат, щом ги докоснеш.

— Те? Колко са?

— Две.

— Къде са?

Индустриалеца докосна ръката й.

— Не мъчѝ повече детето — тихо каза той. — Щом казва, че ще се избави от тях, ще го направи. Това наказание му е достатъчно.

И изхвърли проблема от главата си.

Бяха наполовина привършили с обяда, когато Слим се хвърли в трапезарията. За миг той спря смутен, а после каза почти изпаднал в истерия:

— Трябва да разговарям с Ред. Трябва да му кажа нещо.

Ред уплашено вдигна поглед, но Астронома рече:

— Струва ми се, синко, че не си особено учтив. Накара обяда да чака.

— Съжалявам, татко.

— О, не тормозете момчето — намеси се жената на Индустриалеца. — Може да разговаря с Ред, ако иска, и на обяда му няма нищо.

— Трябва да разговарям с Ред насаме — настоя Слим.

— Достатъчно — заяви Астронома с мекота, която очевидно беше предназначена за присъстващите и която криеше под себе си лесно видима острота. — Седни си на мястото.

Слим се подчини, но ядеше само когато го гледаха. Даже тогава нямаше особен успех.

Ред срещна погледа му. Той беззвучно го попита: „Да не би животните да са избягали?“

Слим леко поклати глава и прошепна:

— Не…

Астронома го погледна сурово и Слим млъкна. След обяда Ред се измъкна от стаята и почти незабележимо махна на Слим да го последва.

Повървяха мълчаливо до потока.

Тогава Ред се обърна яростно към спътника си:

— Виж сега, каква е била тази идея да казваш на баща ми, че храним животни?

— Не съм — възрази Слим. — Попитах с какво се хранят животните. Това не е същото. Освен това има и нещо друго, Ред.