Айзек Азимов - Пътят на марсианците

Той се беше изкатерил горе.

— Хей — подвикна Ред. — Нали не искаш да ни видят? Не трябва да сме тук. Да не искаш да започнат да ни задават въпроси и да разберат за нашите животни?

— Не ми пука. Ти каза, че съм луд.

— Издайник! Обеща да не казваш.

— Няма да кажа. Но ако сами разберат, ти ще бъдеш виновен, че започна да спориш и каза, че съм луд.

— Тогава си взимам думите назад — промърмори Ред.

— Е, добре. Толкова по-добре.

В известен смисъл Слим беше разочарован. Искаше да види космическия кораб отблизо. И все пак, не можеше да наруши клетвата си да пази тайна дори в душата си, без извинението за лична обида.

— Ужасно малко е за космически кораб — отбеляза Ред.

— Естествено, защото вероятно е разузнавателен кораб.

— Обзалагам се, че татко даже няма да може да влезе вътре.

Слим отлично разбираше, че е вярно. Това беше слабо място в твърденията му и той не отговори.

Ред се изправи на крака и целият излъчваше сложна поза на отегчение.

— Е, струва ми се, че е по-добре да вървим. Имаме да вършим работа и не мога да прекарам тук целия ден в гледане на някакъв стар космически кораб или каквото и да е там. Трябва да се погрижим за животните, ако ще ставаме циркаджии. Това е първото правило на циркаджиите. Трябва да се грижат за животните. Във всеки случай — виртуозно завърши той, — точно това имам намерение да направя.

— Защо, Ред? — попита Слим. — Имат много месо. Хайде да погледаме.

— В гледането няма нищо забавно. Освен това татко и твоят баща си тръгват и предполагам, че е време за обяд.

Ред започна да го убеждава.

— Виж, Слим, не можем да се държим подозрително, защото ще ни проследят. По дяволите, никога ли не си чел детективски истории? Когато се опитваш да направиш нещо голямо без да те хванат, на практика най-важното е да се държиш просто както винаги. Тогава не те подозират в нищо. Това е първият закон…

— О, добре.

Слим гневно стана. В момента циркът му изглеждаше доста безвкусен и евтин заместител на прелестите на астрономията и се чудеше как е успял да се съгласи с глупавия план на Ред.

Тръгнаха надолу по склона и Слим, както обикновено, вървеше отзад.

— Поразява ме майсторската изработка. Никога не съм виждал такава конструкция — каза Индустриалеца.

— Какво значение има това сега? — горчиво отвърна Астронома. — Нищо не е останало. Второ приземяване няма да има. Този кораб е регистрирал живот на нашата планета случайно. Други изследователски експедиции няма да се приближат повече от необходимото, за да установят факта, че в нашата слънчева система няма свръхплътни светове.

— Е, няма да се караме заради една катастрофа при кацане.

— Корабът почти не изглежда повреден. Само да беше оцелял някой, сигурно щеше да може да се поправи.

— И да бяха оцелели, все едно — търговия нямаше да има. Те са прекалено различни. Прекалено смущаващи. Във всеки случай — всичко свърши.

Те влязоха в къщата и Индустриалеца спокойно поздрави жена си.

— Готов ли е обядът, скъпа?

— Боя се, че не. Разбираш ли… — Тя колебливо погледна към Астронома.

— Нещо не е наред ли? — попита Индустриалеца. — Защо не ми кажеш? Сигурен съм, че нашият гост няма да има нищо против една малка семейна дискусия.

— Моля ви, не ми обръщайте никакво внимание — промърмори Астронома. И се насочи с нещастен вид към другия край на дневната.

С тих, припрян глас, жената каза:

— Наистина, скъпи, готвачката е толкова разстроена. Успокоявам я от часове и честно не зная защо Ред е трябвало да прави това.

— Какво да прави? — Индустриалеца по-скоро се забавляваше. Бяха необходими обединените усилия на самия него и сина му в продължение на месеци, за да убедят жена му да използва името „Ред“, вместо съвършено смешното (от младежка гледна точка) истинско име.

— Взел е по-голямата част от каймата — отвърна тя.

— Изял ли я е?

— Ами, надявам се, че не. Беше сурова.

— Тогава за какво му е била?

— Нямам ни най-малка представа. Не съм го виждала от закуска. Междувременно, готвачката е съвсем бясна. Хванала го е да изчезва през кухненската врата. Купата с каймата е била почти съвсем празна, а й е трябвала за обяда. Е, познаваш готвачката. Наложи се да променя обедното меню, а това означава, че ще бъде сърдита в продължение на седмица. Просто трябва да поговориш с Ред, скъпи, и да го накараш да обещае повече да не прави нищо в кухнята. А няма да му навреди и да се извини на готвачката.

— Я стига. Тя работи за нас. Щом ние не се оплакваме от промяната в обедното меню, защо ще го прави тя?