Айзек Азимов - Пътят на марсианците

Опитайте да манипулирате с обикновен, непреносим топлоизлъчвател. Той може да бъде вдигнат, въпреки факта, че има височина и широчина сто и осемдесет сантиметра и е от почти плътен метал, тъй като тежи само няколко грама. Но инерцията му е точно толкова, колкото винаги е била, което означава, че ако не се придвижва към мястото му много бавно, той просто ще продължи да се движи, като увлича и вас. Тогава ще трябва да включите псевдогравитационното поле на костюма си и да се спуснете с шум.

Кералски беше включил полето малко прекалено високо и се спусна малко прекалено грубо, а излъчвателят се носеше с него под опасен ъгъл. Смазаният му глезен беше първият нещастен случай в експедицията.

Риос проклинаше на воля и почти непрекъснато. Той продължаваше да копнее да прокара опакото на дланта си по челото си, за да избърше насъбралата се пот. Няколкото пъти, когато се поддаде на този порив, металът посрещна силикона с дрънчене, което отекна силно в шлема му, но остана безполезно. Изсушителите в костюма изсмукваха максимално и, разбира се, възстановяваха водата и връщаха йонообменната течност, която съдържаше точно определено количество соли, в съответния резервоар.

— По дяволите, Дик, изчакай, докато не ти кажа, чуваш ли? — извика Риос.

И в ушите му гръмна гласът на Суенсън:

— Е, колко време трябва да седя тук?

— Докато не ти кажа — отвърна Риос.

Той усили псевдограва и вдигна малко излъчвателя. После освободи псевдограва, като направи така, че излъчвателят да остане на място няколко минути, даже ако съвсем го пуснеше. Отблъсна кабела от пътя си (той бе протегнат отвъд близкия „хоризонт“ до източник на енергия, който не се виждаше) и докосна копчето за включване.

Материалът, от който се състоеше фрагмента, кипеше и изчезваше при докосването на пламъка. Част от отвора на огромната кухина, която Риос беше издълбал в него, се стопи и грубото му очертание изчезна.

— Опитай сега — викна Риос.

Суенсън беше в кораба, който кръжеше наблизо над главата на Риос.

— Чисто ли е всичко? — извика Суенсън.

— Казах ти да даваш напред.

От една от предните дюзи на кораба излезе слаба струя пара. Корабът се насочи надолу към фрагмента. Нова струя коригира изместването на курса встрани. Той се спусна право надолу.

Трета струя отзад намали скоростта.

Риос напрегнато наблюдаваше.

— Продължавай да го приближаваш. Ще успееш. Ще успееш.

Задната част на кораба влезе в дупката, като почти я изпълни. Долната стена се приближаваше все повече и повече до отвора. Когато движението на кораба спря, се разнесе скърцаща вибрация.

Беше ред на Суенсън да проклина.

— Не става — каза той.

Риос ядно запрати излъчвателя към земята и продължи да се носи из космоса. Излъчвателят разпръсна белия, кристален прах, който покриваше всичко наоколо, а когато Риос се спусна с псевдограва, направи същото.

— Влезе под наклон, гаден земянин такъв рече той.

— Спуснах се хоризонтално, мръсен фермер такъв.

Сочещите назад странични двигатели на кораба изстреляха пара много по-силно отпреди и Риос отскочи, за да се дръпне встрани.

Корабът изхвърча от дупката и отлетя на осемстотин метра в космоса, преди предните двигатели да успеят да го спрат.

— Ще изхабим много гориво, ако отново направим това. Насочи го точно, а?

— Ще го насоча точно. Не се притеснявай. Ти само влез точно.

Риос подскочи нагоре и отлетя на триста метра, за да получи цялостен изглед на кухината. Издрасканите белези от кораба бяха достатъчно ясни. Концентрираха се в една точка към средата на дупката. Трябваше да я оправи.

Тя започна да се топи навън под пламъка на излъчвателя.

Половин час по-късно корабът се сгуши в кухината си и Суенсън, облечен в космическия си костюм, дойде да се присъедини към Риос.

— Ако искаш да влезеш вътре и да съблечеш костюма си, ще се погрижа за заледяването — каза Суенсън.

— Всичко е наред — отвърна Риос. — Просто ще поседя тук и ще погледам Сатурн.

Той седна на отвора на дупката. Между стената и кораба имаше почти два метра разстояние. На някои места по кръга разстоянието беше по-малко от метър, а другаде — дори едва няколко сантиметра. При работа на ръка не може да се очаква по-добро пасване. Окончателното наместване щеше да се постигне с леко изпускане на пара, която да замръзне в празното пространство между отвора и кораба.

Сатурн видимо се движеше по небето и огромната му маса изчезваше под хоризонта.