Клиффорд Саймак - Проектът

Тенисън се протегна, за да се разсъни, защото чу странен, почукващ шум. Почукването спря за миг, после отново се повтори. То не идваше от точно определена посока, като че долиташе от всякъде. Вслушвайки се внимателно, Тенисън разбра — на вратата имаше някой. Той скочи от леглото, седна на ръба, краката му затърсиха пантофите, които изглежда бяха изчезнали някъде.

Джил се размърда, издавайки въпросителен възглас.

— Всичко е наред — каза й той. — Остани тук. Някой чука на вратата.

Не успя да си намери пантофите и тръгна без тях, заобиколи леглото и отиде във всекидневната. Затвори вратата на спалнята след себе си. Почукването бе престанало за миг, но сега започна отново — дискретно, не настоятелно.

Без да запалва светлината, Тенисън прекоси всекидневната, заобикаляйки столове и маси. Отвори вратата и за миг не можа да разпознае човек, постепенно осъзна, че е Екюър.

— Джейсън, съжалявам, че така, по никое време…

— Няма нищо — прекъсна го Тенисън. — Просто си лежах и мислех разни неща. Бях готов за ставане.

— Можеш ли да ми налееш едно питие? Ако имаш малко бренди.

— Да, разбира се — отговори Тенисън. — Седни пред огъня. Ще сложа още една цепеница.

Затвори вратата и огледа по-внимателно Екюър. Той беше облечен в сако и памучни панталони.

— Станал си прекалено рано? — попита Тенисън. — Или въобще не си лягал?

— Въобще не съм се доближавал до леглото — каза Екюър, отиде до канапето пред огъня и се отпусна на него.

Тенисън намери брендито и донесе чаша на Екюър, която щедро беше напълнил.

— Изглеждаш изтощен — отбеляза той.

— Така е — потвърди Екюър. — Случи се нещо ужасно. Никога по-рано не е ставало така. Поне аз не мисля, че се е случвало подобно нещо.

Тенисън постави още една цепеница в огъня, върна се при канапето, седна до Екюър и вдигна босите си крака върху масичката за кафе. Започна да мърда пръстите на краката си. Топлината от огъня им действаше добре.

Екюър отпи голяма глътка от брендито.

— Няма ли да пиеш с мен?

Тенисън поклати глава.

— За мен е прекалено рано.

— А, добре — измърмори Екюър, — тъй като аз не си лягах тази нощ… — и той отпи още от брендито.

— Дойде да ми кажеш нещо — напомни Тенисън, — нужно ти е много време, за да се решиш. Ако…

— Не, просто ми трябва време. Това е нещо, което трябва да узнаеш. А то е болезнено.

Тенисън не каза нищо. Екюър продължи да отпива от брендито.

— Ето какво стана — започна накрая той. — Все отлагах да разгледам втория куб за Рая. Знаеш, че не бързах, нали? Ти все ме разпитваше за него. Ти гледа ли първия куб за Рая?

— Не. Изпитвах някакво странно нежелание. Може би и малко страх. Чувствах неудобство при мисълта за това. Зная, че би трябвало да го гледам. Можеше да открия нещо, което щеше да ми помогне при лечението на Мери.

— Аз изпитвах същото нежелание с втория куб — призна Екюър. — Непрекъснато отлагах, все си намирах причини да не го гледам. Боях се от онова, което щях да преживея. Опивах се да анализирам чувствата си и не стигнах доникъде. И снощи реших — наложи се да реша — бях изгубил достатъчно дълго време.

— Значи накрая го гледа?

— Не, Джейсън, не съм.

— Защо не си, по дяволите! Отказа се в последния момент?

— Не. Кубът просто го нямаше.

— Какво искаш да кажеш с това „просто го нямаше“?

— Това, което казах. Не беше на мястото, където го оставихме. Аз и старият Езра. Ти го познаваш. Той е страж.

— Да, познавам го.

— Той спазва процедурата. Винаги го прави. Никога не пропуска и най-дребната подробност. Винаги прави онова, което трябва. Работя с него от много години. Бих му доверил живота си.

Тенисън почака и след няколко секунди Екюър продължи:

— Когато пристига нов куб, аз го предавам на Езра и той го прибира в сейфа. След като го прегледам аз, вече може да отиде във Ватикана, а когато те ни го върнат, го оставяме на съхранение в един от шкафовете. Често кубът не отива незабавно във Ватикана, понякога въобще не достига до там, ако преценим, че не представлява интерес — в такива случаи отново го оставяме на съхранение в металните шкафове. Езра си има своя система. Не зная какво точно представлява тя, защото е изцяло в паметта му. Разполагаме с хиляди кубове. Попитай го, за който пожелаеш и той незабавно ще ти го даде. Никога не се колебае. Веднага отива и намира търсения куб. Доколкото зная, досега не е създавана толкова ефективна система за съхранение, по някакъв начин Езра е в състояние да намери всичко, за което го попиташ. Има гаранции за сигурност.