Клиффорд Саймак - Проектът

— Седнете и се успокойте — обърна се Екюър към Тенисън. — Чувствайте се като у дома си. Заповядайте на онова кресло, хей там, и се настанете удобно. Какво ще пиете?

— Мъничко скоч, ако имате.

— О, добър вкус! — закима Екюър. — Къде открихте скоча? Всъщност, той е доста популярно питие. Но малко, на брой човешки ръце са…

— Капитанът на кораба — побърза да каже Тенисън — ме почерпи с него. Напитка от Старата земя — така ми обясни.

— Да, капитанът. Той добре поддържа запасите ни. Докарва няколко сандъка при всяко пътуване. Имаме поръчка за непрекъснати доставки от една планета, наречена Слънчев танц — хуманоиден тип планета, както вече може би сте се досетили. Тя е единственото място в радиус от хиляда светлинни години, която ни снабдява с него. Все ни се струва, че някоя бутилка липсва от сандъците. Капитанът ги задига, но ние отминаваме тази му слабост без коментар. Не би си струвало да реагираме по друг начин.

Екюър донесе питиетата, подаде едно на Тенисън и се настани в креслото отсреща, стиснал чашата в ръка.

— Да пием до дъно — предложи той. — Дано да има за какво да вдигнем тост.

— Надявам се — отвърна Тенисън. — Макар че е още рано, нашата пациентка реагира на протеина. Трябва внимателно да я наблюдаваме.

— Кажете ми, докторе, винаги ли проявявате такава привързаност към пациентите си? Останахте до леглото на Мери, докато тя даде признаци на явно подобрение. Сигурно сте уморен. Няма да ви задържам прекалено дълго. Би трябвало да си отдъхнете.

— Ако разполагате с място, където бих могъл…

— Място за вас? Доктор Тенисън, тук са вашите покои. Те ще бъдат на ваше разположение, докато сте при нас.

— Моите покои? Помислих си, че това е вашето жилище.

— Моето жилище? О, не. Притежавам апартамент, подобен на този, но това е жилището, отредено за гости. В момента то е на ваше разположение. Разбрахме, че сте си изгубили багажа и уредихме да ви снабдим с дрехи, за да попълните своя гардероб. Те ще бъдат тук сутринта. Надявам се, че нямате нищо против.

— Не е било необходимо — сковано произнесе Тенисън.

— Не се чувствайте неудобно — заговори Екюър. — Каквото и да направим, не бихме могли да ви се отплатим по подходящ начин…

— Не можете да бъдете сигурен какво съм направил. Все още е възможно Мери да не оцелее, макар че пое протеина.

— Но почувства подобрение.

— Да, пулсът се нормализира. Тя изглежда малко по-добре. Температурата поспадна, ала недостатъчно, за да го отбележим като важна промяна.

— Аз ви имам доверие — каза Екюър. — Смятам, че ще й помогнете да се измъкне.

— Вижте — прекъсна го Тенисън, — нека бъдем откровени. Вие сте разговаряли с капитана или някои от вашите хора са разговаряли с него. По дяволите! Чудесно знаете, че не съм си изгубил багажа. Не носех никакъв багаж със себе си. Нямах никакво време да го приготвя. Бягах.

— Да — съгласи се Екюър с равен тон. — Да, бяхме осведомени за всичко това, ала не възнамерявахме да ви притесняваме. Не знаем какво се е случило и ако самият вие не пожелаете да ни кажете, не искаме и да узнаем. Не ни е нужно да го научаваме. Аз зная, че сте лекар. Като начало дори не бях абсолютно сигурен в това, но сега съм убеден, че сте такъв. Щом сте тук, има възможност Мери да оцелее, а без вас какви биха били шансовете й?

— Може би никакви — отвърна Тенисън. — Освен ако онази медицинска сестра не бе взела решението…

— Нямаше да го стори — заяви Екюър. — Нямаше начин как да знае, пък и нямаше да се осмели.

— Добре тогава. Казвате, че съм спасил пациентката си. По дяволите, човече, това е мой дълг като лекар. Обучавали са ме да правя именно това. Да спасявам всички, които мога, макар че не е възможно да спася всички. Не сте ми задължен. Малък хонорар за услугата е всичко, което ще поискам. А може би няма да сторя и това. Не нося препоръките си. В момента не бих могъл да докажа, че съм лекар, дори ако от това зависеше животът ми. Пък и въобще не съм сигурен дали имам законно право да практикувам тук. Съществуват и такива понятия, като разрешително за работа.

Екюър махна с ръка.

— Не е нужно да се тревожите за това. Щом казвате, че сте лекар, значи сте лекар. Щом ние ви позволихме да практикувате тук, следователно имате право да го правите.

— Да — отвърна Тенисън, — щом Ватикана е на такова мнение…

— В Края на Нищото, когато Ватикана твърди нещо, значи е така. Никой не би могъл да го оспори. Ако ни нямаше нас, нямаше да съществува и Края на Нищото. Ние сме Края на Нищото.