Клиффорд Саймак - Проектът

Здесь есть возможность читать онлайн «Клиффорд Саймак - Проектът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1997, Издательство: Бард, Жанр: Фантастика и фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Проектът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Проектът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В крaя нa изcлeдвaнaтa чacт нa гaлaктикaтa имa плaнeтa, cпoлучливo нaрeчeнa „Крaят нa нищoтo“. Цялo xилядoлeтиe нa нeя ce труди cтрaннo oбщecтвo oт xoрa и рoбoти, чиятo цeл e cъздaвaнeтo нa cъвършeнa рeлигия. cite „Киркъc Рeвюc“
empty-line
6

Проектът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Проектът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Добре — съгласи се Тенисън. — Не споря с вас. Дори не изпитвам подобно желание. Един от вашите хора е болен и аз се погрижих за него. Това се очаква и да направя. Хайде да не го превръщаме в цяла история.

— Досега, докторе — продължи Екюър, — би трябвало да сте схванали какво е положението. Ние нямаме лекар, а изпитваме остра нужда от такъв специалист. Предлагаме ви да останете при нас като наш лекар и да живеете тук.

— Просто така?

— Просто така. Не можете ли да разберете? Отчаяни сме. Ще са ни необходими месеци, докато намерим друг лекар. При това не знаем на какъв ще попаднем.

— Не знаете на какъв ще попаднете…

— Вече разбрах, че вие проявявате привързаност към пациентите си. Честен сте. Бяхте честен, разкривайки начина, по който попаднахте тук, и когато ви попитах за лечението, което ще предприемете, не ми дадохте гаранции. Харесвам подобен вид честност.

— Някой може да нахлуе тук, носейки заповед за моя арест. Не мисля, че това ще се случи, но…

— И ще си има адски проблеми — заяви Екюър. — Ние защитаваме хората си. Ако наистина имате неприятности, докторе, мога да ви гарантирам, че тук сте в безопасност. Независимо от това дали сте били прав, или не, аз продължавам да ви го гарантирам.

— Добре тогава. Не мисля, че ще ми бъде необходима защита, но е хубаво човек да знае, че може да разчита на нея. Но какво ще кажете за вашата общност тук. В каква структура ще бъда включен? Вие сте нарекли това място Ватикана, а аз чувах разни истории за проекта „Папа“, и за това, че бил оглавяван от банда роботи. Можете ли да ми кажете какво става тук? Тази стара дама, Мери, говореше за ангели. Това просто сън на старица ли е или по-скоро Предсмъртно видение?

— Не, не е — каза Екюър. — Мери е намерила своя Рай.

— Добре — проточи Тенисън, — бихте ли го повторили още веднъж? „Мери е намерила своя Рай.“ Звучеше така, като че наистина имахте това предвид.

— Разбира се, че е така — отвърна Екюър. — Тя наистина е намерила Рая. Всичките доказателства сочат, че го е открила. Имаме нужда от по-нататъшните й наблюдения, за да се опитаме да му дадем точно определение. Разбира се, разполагаме с нейните клонинги — три от тях, които вече растат. Но не можем да бъдем сигурни, че клонингите…

— Доказателства? Клонинги? За какви доказателства става дума? Ако си спомням добре, Рая не е реално съществуващо място. Той е някаква условност, състояние на духа, вяра…

— Слушайте, докторе, трудно е да се обясни…

— Така и подозирам.

— Нека се опитаме да проследим нещата — заговори Екюър. — Ватикан-17 или Ватикана започна да действа преди почти хиляда години с група роботи от Земята. На Земята роботите не са били допускани в никоя верска общност — не им е било позволено и да мечтаят за това — независимо за коя религия става дума. Мисля, че на някои места положението днес е различно. Роботите могат да станат вярващи — не навсякъде, но в определени области, на определени планети. Преди хиляда години това не е било възможно. Смятало се е, че изкуственият интелект не е в състояние да изповядва религия. За да бъде едно същество религиозно, да заяви, че принадлежи към дадена вяра, то трябва да притежава душа или нещо, еквивалентно на душа. Роботите нямали души или е било прието, че нямат, затова им е било забранено да вземат участие в религиозни тайнства. В каква степен сте запознати с роботите, докторе?

— Въобще не съм запознат, господин Екюър. През целия си живот вероятно съм разговарял с десетина от тях, макар да съм виждал малко повече на брой. Не съм се родил в страна на роботи. Имаше неколцина от тях в медицинската академия, но там човешките същества и роботите не общуваха помежду си. Всъщност, никога не съм познавал робот и никога не съм изпитвал необходимостта…

— Онова, което току-що казахте, е отговорът, който биха дали деветдесет и девет от всеки сто човека. Те не са свързани с роботите, не ги е грижа за тях. Вероятно мислят за тях като за подобия на човешки същества от метал, като машини, които се опитват да подражават на хората. Аз мога да ви уверя, че те са много повече от това. Никога не биха могли да бъдат, но днес тук, в Края на Нищото, те са повече от това. През последните хиляда години, роботите са претърпели развитие. Те са се превърнали в същества, независими от хората. Ала в процеса на еволюцията, никога не са забравяли, че са били създадени от човека. При това не се възмущават, както бихме помислили, от факта, че са изкуствено сътворени същества. Изобщо те все още чувстват близка връзка с човешките същества. Бих могъл да говоря цяла нощ за роботите, за онези, които са тук. Те са пристигнали на тази планета, защото им е било забранено да участват в религиозни тайнства другаде, достъпът до тази част от човешкия живот им е бил отказан, ала той много им допадал. Трябва да познавате робота добре, за да разберете инстинктивният му порив към религиозни изживявания. Това може да не е нищо повече, освен свръхкомпенсаторна реакция — дълбок инстинкт да моделират себе си колкото е възможно по-близо до човешката раса. Роботът е лишен от толкова много неща, с които разполага човекът. Съществуват толкова ограничения, наложени му от неговата собствена природа. Роботът не може да плаче, не може да се смее. Липсва му сексуален нагон — макар че създава други роботи. Поне тук нашите роботи създават други роботи, влагайки в тях такива нововъведения, каквито човешките им създатели никога не биха могли да измислят, а вероятно не биха и включили в роботите, дори и да са достигнали до тях. Тук, в Края на Нищото, възникна ново поколение роботи, не, нова раса. Но ето, че избързвам…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Проектът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Проектът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Проектът»

Обсуждение, отзывы о книге «Проектът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x