Клиффорд Саймак - Проектът

Грандиозен интериор. В наглед неограниченото пространство се издигаха подобни на колони фигури. Те пронизваха дълбоките пропасти и се насочваха към висините, като и бездните, и пространствата над тях, губеха очертания в далечината. И колоните бяха от същия бял материал, както цялата постройка, ала малко от белия цвят се виждаше сред ослепителния, френетичен блясък на светлините навсякъде около тях. Светлините не следваха определен модел и проблясването им не се подчиняваше на никакъв ритъм. Цветовете им извираха като илюминации.

Цялото това място, каза си Тенисън, е огромен карнавал, истинска феерия от танцуващи цветове, коледно дърво с пищна, претрупана украса, увеличена милион пъти.

— Виж! — каза Джил и го дръпна за ръката. — Един от нашите приятели червеите.

— Къде?

— Хей там. Върху една от онези колони. Гледай накъде ти соча.

Той извърна глава, ала му бе необходимо доста време докато различи какво му показва Джил. Накрая го съзря. Един от червеите стоеше плътно притиснат към една от колоните. Но той не използваше всичките си крака, за да се придържа към повърхността й. По-голям брой от крайниците му бяха заети с, разнообразни дейности — може би с ремонтиране на електрическите инсталации, лампите и всички други устройства, вградени в колоните.

— Служители по поддръжката на техниката — отбеляза Джил. — Червеите-техници, това е то! Джейсън, тъкмо те поддържат всичко тук.

— В това има смисъл — отговори Тенисън.

— Хайде да се махаме оттук — предложи Джил. — От всички тия светлини ми се завива свят.

Спуснаха се надолу по белия път, макар че той вече не беше изцяло бял. Повърхността му проблясваше с множеството цветове на прожекторите.

Далеч напред съзряха отвора на друг тунел. Когато стигнаха до него, там ги очакваха четири конусовидни създания — съвсем черни, без никакво светло петънце по телата си, сякаш чернотата им всмукваше всичката светлина, без да я отразява. Конусите имаха широки основи и достигаха близо два метра височина, движеха се с лекота, без въобще да подсказват по някакъв начин за принципа, който правеше възможно такова движение.

В самото начало на тунела имаше платформа — също черна на цвят, поставена на колела.

Три от конусите застанаха в края й и когато Джил, Тенисън и съществата-уравнения дойдоха на достатъчно близко разстояние, конусите без никакво суетене ги качиха на платформата — без никакви сигнали, без да издават звуци, просто леко и внимателно ги затикаха в тази посока. Когато Джил прекоси платформата и пожела отново да се върне на пътя, четвъртият конус се изпречи пред нея и накъдето и да се обърнеше Джил, конусообразното същество винаги се оказваше пред лицето й.

— Предполагам, че искат да останем тук — обърна се тя към Тенисън.

Когато всички се качиха на платформата, конусите се разположиха в ъглите й, после и конусите, и самата платформа, започнаха да се плъзгат из вътрешността на тунела, като очевидно именно конусообразните същества осигуряваха двигателната сила.

Платформата изскочи от тунела и се озова на огромно, открито пространство, където нямаше колони. Множество пътища — цяла триизмерна пътна система — се кръстосваха във всички посоки, разминаваха се на различни нива и се извиваха един над друг в естакади. Някои от пътищата бяха предназначени само за превозни средства, по-голямата част от които бяха платформи, задвижвани чрез конусообразните същества, макар че от време на време преминаваха и други — някои с формата на бръмбари, други — подобни на летящи стрели без връхната си част. Част от пътищата изглежда бяха предназначени само за пешеходци. По тях пълзяха, подскачаха, пъплеха или вървяха най-разнообразни форми на живот. Докато ги гледаше, Тенисън си спомни за капитана на „ПЪТЕШЕСТВЕНИК“ и омразата му към всички извънземни форми на живот. Наблюдавайки някои от тях по улиците, предназначени за пешеходци, Тенисън си помисли, че би могъл да разбере чувствата на капитана. През живота си бе имал множество контакти с извънземни форми на живот, ала никога не бе виждал такива вдъхващи ужас същества, каквито сега се гърчеха пред очите му.

Покрай кръстопътищата се издигаха постройки с всякакви форми и размери. Всички те бяха оградени с малки дворчета. Сградите не бяха направени от същия материал както по-големите здания, те пъстрееха във всички цветове на дъгата. Сякаш гледам, помисли си Тенисън, макети на ваканционни селища, изложени на различни маси, само че масите са безредно разхвърляни наоколо, без никаква връзка помежду им.